Катрин Хауърд: Разлика между версии

Всеки ден тя е облечена с нови дрехи във френската мода, украсена със скъпоценни бижута. Кралицата напуска Лондон през август 1540 г. Антуражът на Кралската двойка е пътувал на меден месец през Reading и Бъкингам. На 29 август херцогът на Графтън пристига за заседание на Съвета. Кралят се впуснал в пищно харчене, за да отпразнува брака си, с обширни преустройства и развития в Уайтхол. Това било последвано от по-скъпи подаръци за Коледа в Хемптън Корт Палас. Тази зима лошото настроение на краля се задълбочава и става по-яростни. Безспорно болката от възпалените му крака била силно страдание, но не направила отношенията в двореца по-лесни. Той обвинява съветници, че са „лъжливи“, и започва да съжалява за загубата на Кромуел. След помрачения от депресия март, настроението му се вдигнало на Великден. В същото време се очаквали каквито и да било признаци на кралска бременност. Твърди се, че през пролетта на 1541, Катрин вече започнатата романтика с любимия на Хенри придворен Томас Кулпепър. Млад мъж на който му провървяло с чувсвата на кралицата, по свидетелсвата на Франсис Dereham. Катрин, която нарича Кулпепер „моето малко, сладко глупаче“ в любовно писмо, е решила го ожени по време за кемериерка на Анна фон Клев. Срещи на двойката били организирани от една от по-старите придворни дами на Катрин, Джейн Болейн, виконтеса Рошфорд (Лейди Рошфорд), вдовицата на братовчеда на Катрин, Джордж Болейн, брат на Ан Болейн. Когато ревнивата Мери Lascelles, камериерка на Lambert, била изключена от кралското домакинство на господарката си, казала на своя брат протестантския реформатор Джон Lascelles, че тя има частна информация за предишни незаконни сексуални отношения на кралица Катрин. Мери виждала любовно писмо до Кулпепър с отличителния почерк на Катрин. Реформаторът архиепископ на Кентърбъри, Томас Кранмър, веднага поел случая, за да свали от власт своите съперници – католическото семейство Норфолк. Лейди Рошфорд била измъчвана при разпит и се съгласила да разкаже всичко. Тя наблюдавала задната стълба на Катрин, докато Кулпепър правел бягствата си от стаята на кралицата. В Деня на Вси светии, 1 ноември 1541, кралят бил в Chapel Royal, молейки се, както обикновено за това „бижу на женствеността“ (Катрин). Той е получил там заповедта за ареста на кралицата, която описва престъпленията ѝ. На 7 ноември 1541 г. започват разпитите, водени от делегация начело с Архиепископ Кранмър. Но дори той казва: „Намерих я в такъв плач и скръб, както никога не съм виждал някое създание“. Той наредил на охраната да се отстранят всички предмети, които тя може да използва, за да се самоубие. Установяване наличието на предварителна любовна клетва между Катрин и Dereham би трябвало да има за последица прекратяване на кралския статут на Катрин, това също така би позволило на Хенри да отмени брака им и да я прогони от двореца в бедност и позор, без да се налага да я екзекутира. И все пак тя твърдо отрече да е давала предварителна клетва, като твърди, че Dereham я е изнасилил. Катрин е лишена от титлата си като кралица на 23 ноември 1541, и хвърлена в затвора в новото абатство Syon, Мидълсекс, бивш манастир, където тя остана през цялата зима на 1541. Тя е била принудена да върне пръстена на краля. Въпреки тези действия, предприети срещу нея, бракът ѝ с Хенри никога не е бил официално отменен. Кулпепер и Dereham бяха изправени пред съда на 1 декември 1541 за държавна измяна. Те са били екзекутирани в Тайбърн на 10 декември 1541, Кулпепер е обезглавен, а Dereham е обесен и разчленен. Според обичая, главите им били поставени върху шипове на върха на London Bridge (и остават там до 1546 г.). Много от роднините на Катрин също са били задържани в Тауър с изключение на чичо ѝ, херцога на Норфолк, които бил достатъчно дистанциран от скандала. И все пак синът му Хенри Хауърд, поет, остава един от любимците на краля. Херцогът знаейки, че семейството му е изпаднало в немилост, пише извинение на 14 декември на краля, извинява се и за цялата вина върху неговата племенница и мащеха. Прави се опит всички затворници от рода Хауърд да бъдат признати за виновни в укриване на държавна измяна и осъдени на доживотен затвор и конфискация на имуществото. С течение на времето, обаче, те са били освободени, техните имоти – възстановени. Самата Катрин остава в състояние на неопределеност, докато на 29 януари 1542 г. в Парламента се внася законопроект за отнемане на земя и граждански права, претърпени в резултат на смъртна присъда за държавна измяна или углавно престъпление. Законът е приет на 077 февруари същата година. Според закон от 1541 г. се наказва със смърт кралицата, ако не успее да разкрие сексуалната си история на краля в рамките на двадесет дни от техния брак или ако подтикне някой да прелюбодейства с нея. Това решава въпросът за предварителната клетва на Катрин и Dereham и я прави недвусмислено виновна. Законопроектът за конфискация и отнемане на граждански права получава кралско одобрение и екзекуцията на Катрин е насрочена за 7.00 часа сутринта в понеделник, 13 февруари 1542. Мерките по изпълнението са били контролирани от сър Джон Гейдж като управител на Тауър. Тя починала с относително спокойствие, но изглеждала бледа и ужасена, имала нужда от помощ, за да се изкачи на ешафода. Тя огправила реч, описваща нейното наказание като „достойно и просто“ и помолила за милост към семейството и молитви за душата ѝ. Според популярен фолклор, последната ѝ думи били: „Аз умирам като кралица, но по-скоро бих умряла като съпругата на Кулпепър“. Катрин е била обезглавена с един удар на брадвата на палача. Лейди Рошфорд е била екзекутирана веднага след това в Тауър Грийн. Двете им тела са били погребани в един гроб в близкия параклис „Св. Петър“, където са също гробовете на братовчедите на Катрин Ан и Джордж Болейн. Други техни братовчеди били в публиката, включително граф Съри. Крал Хенри не присъствал. През 19 в. при реставрационни дейности на храма, в който е погребана Катрин Хауърд, тленните ѝ останки не са идентифицирани и запазени. Името ѝ е отбелязано върху плакет на западната стена, посветен на всички онези, които да загинали в Тауър. Катрин е третата от съпругите на Хенри VIII, която произхожда от английската аристокрация; а Катерина Арагонска и Ана фон Клев са европейски кралски особи.