Кераца Петрица: Разлика между версии

По отношение на родословието на Кераца Петрица д-р Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение. Според неговото изследване Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на Синадините, сродени с династията на [[Комнини]]те<ref name="Zikov2013">{{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67}}</ref>. Според д-р Николов-Зиков тя е сестра на [[Теодор Синадин]] и съответно дъщеря на [[Йоан Комнин Ангел Дука Синадин]] и след неосъществения и&#768;ѝ годеж с българския цар [[Тодор Светослав]] е омъжена за друг високопоставен български аристократ – [[Срацимир (деспот)|Срацимир]]. Пак според него царският произход на [[Иван Александър]] по линия на [[Асеневци]] се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се допуска, че е с неизвестен произход<ref name="Zikov2012">{{harv|Николов-Зиков|2012|14 – 32}}</ref>

Обикновено се приема, че резиденцията на Кераца Петрица е била в старопланинската [[Крън (крепост)|Крънска крепост]], център на владенията и&#768;ѝ. Изповядвала е католицизма, за което свидетелства едно запазено писмо на [[папа]] [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица от 13 юли 1337 г.<ref>{{harv|Пурковић|1975|}}</ref>, в което той благодари на Кераца, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата ''magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae''<ref name="Zikov2013"/>. В писмото си [[папа]] [[Бенедикт XII]] се обръща към Кераца като към „дукесата на Карнона“<ref>Обръщението му гласи: „''dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)''“ (т.е. ''На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона''). Цит по. {{harv|Пурковић|1975|}}. Виж също: {{harv|Николов-Зиков|2013|53 – 67|}} </ref>. Изследвайки този откъс от писмото на [[Бенедикт XII]] до Кераца Петрица, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица са се намирали в областта Карвуна (дн. [[Каварна]]), което може да обясни „латинската вяра“ на деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с [[Република Генуа]] и [[Венеция]]<ref name="Pavlov2006">{{harv|Павлов|2006|}}</ref>.

* {{cite book| last = Пурковић | first = Mиодраг Ал | url = http://www.promacedonia.org/statii/purkovich_1975.htm|title= Јелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархије за западну Европу | place = Дюселдорф | publisher = Штампарија „ОСТРОГ" | year = 1975 | page =26 | accessdate = 066 март 2017|lang = sr}}