Огюст Конт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 2x кавички (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име
| име-
| категория = философ
| описание = френски философ
Ред 14:
| школа = [[Позитивизъм]]
| интереси = [[социална философия]]
| идеи = закон за трите стадия
| текстове =
| образование = [[Университет на Монпелие]];<br>[[Екол политекник]]
| повлиян = [[Аристотел]], [[Френсис Бейкън|Бейкън]], [[Рене Декарт|Декарт]], [[Жан-Антоан дьо Кондорсе|Кондорсе]], [[Анри дьо Сен-Симон|Сен-Симон]], [[Дейвид Хюм|Хюм]]
| повлиял = [[Михаил Бакунин|Бакунин]], [[Джон Стюарт Мил|Мил]], [[Пиер-Жозеф Прудон|Прудон]], [[Клод Бернар|Бернар]], [[Жул Фери|Фери]], [[Емил Дюркем|Дюркем]], [[Люсиен Леви-Брюл|Леви-Брюл]], [[Етиен Жилсон|Жилсон]], [[Гастон Башлар|Башлар]], [[Жорж Кангилем|Кангилем]], [[Мишел Уелбек|Уелбек]] }}{{Личност/Учен
| категория = философ
| област = [[социология]]
Ред 32:
| повлиял =
}}
| подпис
}}
Ред 58:
* '''Метафизичен стадий''' – хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема [[природа]]та, която Конт определя като „смътен еквивалент на универсалната връзка“. Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
* '''Позитивен стадий''' – тук единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно“, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на [[барок]]а оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е [[емпиризъм|емпиризмът]] – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт повтаря идеята на [[Френсис Бейкън]] за това, че фундамент на знанието трябва да стане провереният [[опит]]. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на [[закон]]и – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става ''позитивно'': полезно, точно, достоверно и утвърдително.
== Библиография ==
* ''Prospectus des travaux scientifiques nécessaires pour réorganiser la société'', in Saint-Simon, ''Suite des travaux ayant pour objet de fonder le système industriel. Du Contrat social'', Paris, Les marchands de nouveautés, avril 1822
* ''Cours de philosophie positive'', édition originale en six tomes, 1830-1842, Paris, Bachelier
** Tome 1 ''Les préliminaires généraux et la philosophie mathématique'', 1830
** Tome 2 ''La Philosophie astronomique et la philosophie de la physique'', 1835
** Tome 3 ''La Philosophie chimique et la philosophie biologique'', 1838
** Tome 4 ''La Philosophie sociale et les conclusions générales'', 1839
** Tome 5 ''La Partie historique de la philosophie sociale'', 1841
** Tome 6 ''Le Complément de la philosophie sociale, et les conclusions générales'', 1842
* ''Traité élémentaire de géométrie analytique à deux et à trois dimensions, contenant toutes les théories générales de géométrie accessibles à l'analyse ordinaire'', Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, 1843
* ''Traité philosophique d'astronomie populaire'', Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, 1844
* ''Discours sur l'esprit positif'', Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, février 1844
* ''Discours sur l'ensemble du positivisme ou Exposition sommaire de la doctrine philosophique et sociale propre à la grande république occidentale'', Paris, Librairie scientifique-industrielle L. Mathias et chez Carilian-Gœury et V. Dalmont, juillet 1848
* ''Système de politique positive ou Traité de sociologie instituant la religion de l'Humanité'', édition originale en quatre tomes, 1851-1854, Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont
** Tome 1 ''contenant le Discours préliminaire, et l'Introduction fondamentale'', juillet 1851
** Tome 2 ''contenant la Statique sociale ou le Traité abstrait de l'être humain'', mai 1852
** Tome 3 ''contenant la Dynamique sociale ou le Traité général du progrès humain'', août 1853
** Tome 4 et dernier ''contenant le Tableau synthétique de l'esprit humain'', août 1854
* ''Catéchisme positiviste'', Paris, Carilian-Gœury et V. Dalmont, octobre 1852
* ''Appel aux conservateurs'', Paris, V. Dalmont, novembre 1856
* ''Synthèse subjective ou système universel'', Paris, V. Dalmont, novembre 1856
== За него ==
=== Биографии ===
* Paul Arbousse-Bastide, ''Auguste Comte'', coll. "Philosophes", PUF, 1968
* Bruno Gentil, ''Auguste Comte, l'enfant terrible de l'Ecole polytechnique'', Cyrano, 2012
* Henri Gouhier, ''La vie d'Auguste Comte'', Vrin, 1995 [Ed. originale: Gallimard,1931]
* Henri Gouhier, ''La jeunesse d'Auguste Comte et la formation du positivisme'', Paris : Vrin, 3 vol., 1932-1941
** Tome 1: ''Sous le signe de la liberté'', 1933
** Tome 2: ''Saint-Simon jusqu'à la restauration'', 1934
** Tome 3: ''Auguste Comte et Saint-Simon'', 1941
* Annie Petit (ред.), ''Auguste Comte. Trajectoires positivistes (1798-1998)'', L'Harmattan, 2003
* Mary Pickering, ''Auguste Comte: An Intellectual Biography'', Cambridge University Press, 3 vol., 1993-2009
* André Sernin, ''Auguste Comte prophète du XIXe siècle, sa vie, son œuvre, son actualité'', Albatros, 1993
== Външни препратки ==
* {{Gutenberg author |id=Comte,+Auguste | name=Огюст Конт}}
* {{икона|en}} [http://plato.stanford.edu/entries/comte/ Биография на Огюст Конт в Stanford Encyclopaedia of Philosophy]
{{Нормативен контрол}}
Line 72 ⟶ 107:
[[Категория:Родени в Монпелие]]
[[Категория:Починали в Париж]]
[[Категория:Погребани на Пер Лашез]]
| |||