Уикипедия

Ядрени сили: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
Редакция без резюме
Ред 82:
[[Файл:Agni-II missile (Republic Day Parade 2004).jpeg|мини|200px|Индийска балистична ракета Агни-II на парад в [[Делхи]] през [[2004]] година. (Снимка: Antônio Milena/ABr)]]
 
* [[Файл:Flag of India.svg|25px|ръб]] [[Индия]] е първата страна, тествала ядрено оръжие след създаването на [[ДНЯО]]. През [[1974]] е взривено „мирно атомно устройство“, както индийското правителство го нарича – „[[Усмихнатият Буда]]“. Тестът е осъществен край Покхран, щата [[Раджастан]]. Създаването на ядрени оръжия в [[Индия]] вероятно е било мотивирано от военната заплаха от страна на съседен [[Китай]]. Индия твърди, че е изпробвала и [[водородна бомба]] през [[1998]] година, макар повечето специалисти да смятат, че тестът е бил неуспешен, тъй като мощността на оръжието вероятно е била по-малка от 50 [[килотон]]а [[тротилов еквивалент]]<ref>{{cite web|url=http://nuclearweaponarchive.org/India/IndiaShakti.html|title=India's Nuclear Weapons Program: Operation Shakti: 1998|accessed=10-10- октомври 2006}}</ref>. През [[2006]] година Индия и САЩ подписват споразумение за сътрудничество в областта на ядрената [[енергия]] за граждански цели. Страната никога не е била член на ДНЯО. Броят на индийските ядрени оръжия е неизвестен, а предположенията варира силно – от 40 до 200 ядрени единици.
 
* [[Файл:Flag of Pakistan (bordered).svg|25px]] [[Пакистан]] започва своята ядрена програма в началото на 70-те години. Първата пакистанска [[АЕЦ]] е построена в [[Карачи]] по това време, предимно с материали доставени от Западни страни. След капитулацията на пакистанските войски и победата на Индия във войната през [[1971]] година, пакистанският министър-председател [[Зулфикар Али Бхуто]] заявява, че пакистанците ще построят свои ядрени оръжия, дори да се „налага да ядат трева“. След първия индийски ядрен тест пакистанският учен и металург [[Абдул Кадир Хан]] открадва схеми на центрофуги за обогатяване на уран от холандската компания URENCO. През 80-те години китайците продават на Пакистан дизайни на стари атомни оръжия, и в края на 80-те години страната се сдобива с потенциал за създаването на примитивни ядрени оръжия. През [[1998]] година е проведен първият пакистански ядрен тест в окръг [[Чагай]]. Абдул Кадир Хан е признал, че е продавал центрофуги и ядрени материали на Северна Корея, [[Иран]] и [[Либия]]. Пакистан не е член на ДНЯО.
Ред 107:
* [[Файл:Flag of Algeria (bordered).svg|25px]] [[Алжир]] създава свой Комисариат за Нова Енергия през [[1982]], целящ изследването на възможностите на страната за използване на ядрена, слънчева, и други видове [[енергия]]. Докато слънчевата енергия би била лесна за оползотворяване в Алжир, интересът към ядрената енергия на страната предизвиква безпокойство от страна на западните страни. Тревогите се засилват допълнително след създаването на алжирски Център за Развитие на Ядрената Техника към Министерството на Научните изследвания. В началото на 80-те години Алжир сключва таен договор за обработването на [[плутоний]] за военни цели, а през [[1983]] година [[Китай]] снабдява страната с изследователски реактор<ref name="fas.org">''[http://www.fas.org/irp/threat/svr_nuke.htm#algeria]''</ref>. Една година по-късно алжирското правителство купува 150 тона ураниев концентрат от [[Нигер]]. Иракски учени също са осигурявали помощ на алжирците в областта на ядрената енергия. Според някои анализатори Алжир би създал ядрени оръжия с цел защита на страната от режима на [[Муамар Кадафи]] в съседна Либия. След икономическата криза от [[1986]] година обаче, програмата е замразена. В последвалите години на нестабилност всякакви видове ядрени изследвания са прекратени. През [[1992]] година Алжир се съгласява да допусне инспектори на Международната Агенция по Атомна Енергия, и през януари [[1995]] се присъединява към ДНЯО.
 
* [[Файл:Flag of Argentina.svg|25px|ръб]] [[Аржентина]] създава своя [[Комисия по Атомна Енергетикаенергетика]] през [[1950]] година с цел развитие и контрол на ядрената енергия за мирни цели. Ядрената програма на страната е била развивана почти без чужда помощ. През [[1978]] година военното правителство осъществява задълбочени ядрени изследвания. През [[1983]] Аржентина обявява, че притежава голямо количество [[обогатен уран]] – важен материал за създаването на [[атомна бомба]]. След демократизацията на страната обаче военната ядрена програма е изоставена<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[2 октомври]], [[1999]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/argentina/nuke/index.html Nuclear Weapons Program – (Argentina)]''</ref><ref>[http://nuclearweaponarchive.org/Nwfaq/Nfaq7-4.html nuclearweaponarchive.org]</ref>. Днес Аржентина доставя атомно оборудване на много страни, сред които Австралия, Алжир, Египет и [[Перу]], и поддържа голям брой ядрени реактори за производство на електроенергия. Страната подписва ДНЯО на [[10 февруари]] [[1995]] година.
 
* [[Файл:Flag of Brazil.svg|25px|ръб]] [[Бразилия]] започва ядрените си изследвания през 50-те години. САЩ строят няколко изследователски реактора в Бразилия през 60-те години. През [[1978]] бразилското правителство провежда военна ядрена програма с кодовото название „Солимоеш“, която е прекратена през [[1985]]<ref>Sharon Squassoni and David Fite, ''[http://www.armscontrol.org/act/2005_10/Oct-Brazil.asp#BrazilHistory Brazil's Nuclear History]'', ''Arms Control Today'' (October 2005).</ref>. Страната подписва и ратифицира ДНЯО през [[1998]]<ref>Federation of American Scientists (fas.org) ([[2 октомври]], [[1999]]). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/brazil/nuke/index.html Nuclear Weapons Programs – (Brazil)]''</ref>.
Ред 117:
* [[Файл:Flag of Iraq.svg|25px|ръб]] [[Ирак]] е разработвал ядрени оръжия в периода [[1970]] – [[1985]] година. Ядрената програма е била особено активна в края на 70-те, когато няколко страни от [[Африка]] и [[Близкия изток]] започват свои ядрени изследвания. Иракските учени са предоставяли техническия знания на страни като Алжир, Либия и [[Сирия]]. Франция построява 40-мегаватов изследователски реактор ([[Озирак]]) недалеч от [[Багдад]], и снабдява иракчаните с 12,5 кг [[уран (елемент)|уран]], обогатен до 93%. Реакторът е разрушен през [[1981]] година от израелски самолети. Иракската ядрена програма е прекратена през [[1991]], малко преди началото на [[Войната в Залива]]<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (May 2005). ''[http://www.nti.org/e_research/profiles/Iraq/Nuclear/index.html Iraq profile – Nuclear Overview]''</ref>.
 
* [[Файл:Flag of Libya.svg|25px|ръб]] [[Либия]] признава през [[2003]] година, че е имала програма за създаването на атомни оръжия. Част от оборудването е било доставено от т.нар. „[[Пръстен на А. К. Хан]]“. Ядрени изследвания са провеждани само в [[Таджура]], където е единственият център за подобни дейности. Либия е подписала ДНЯО<ref>Nuclear Threat Initiative (nti.org) (2006 февруари 2006). ''[http://www.nti.org/e_research/profiles/Libya/3939.html Libya Nuclear Overview]''</ref>.
 
* [[Файл:Flag of Romania.svg|25px|ръб]] [[Румъния]] е имала собствена програма за създаването на ядрени оръжия. Макар да подписва ДНЯО през [[1970]] година, тайните ядрени изследвания са продължени. През [[1985]] година страната вече е била способна да създава [[плутоний]] чрез обработката на изчерпано [[ядрено гориво]] от [[АЕЦ]]. През [[1989]] година [[Николае Чаушеску]] обявява, че Румъния е способна да създаде собствена [[атомна бомба]]. Център на тайните ядрени изследвания е бил град [[Питещ]]. Там са произведени близо 585 тона ядрено гориво за румънската [[Черна вода (АЕЦ)|АЕЦ „Черна вода“]]. Тежка вода се е произвеждала в [[Турну Мъгуреле]]. След падането на социализма през 1989 година, инспектори на [[МААЕ]] откриват в изследователския център в Питещ капсула с 470 грама чист [[плутоний]]<ref>''[http://www.fas.org/irp/threat/svr_nuke.htm#romania]''</ref>. Днес Румъния не разработва ядрени оръжия<ref>Federation of American Scientists (fas.org). ''[http://www.fas.org/nuke/guide/romania/index.html Romania Special Weapons]''</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ядрени_сили“.