Мислене: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
Редакция без резюме
Ред 11:
[[Феноменология|Феноменологичното]] движение във философията, а вижда радикална промяна в начина, по който разбираме мисленето. Феноменологичният анализ на [[Мартин Хайдегер]] на екзистенциалната структурата на човека в „Битие и Време“ хвърля нова светлина върху мисленето, нарушавайки традиционните когнитивни и рационални [[Интерпретация|интерпретации]] на човека, които засягат начина по който се разбира мисленето. Идеята за фундаменталната роля на некогнитивното разбиране на мисленето се оформя около дискусиите през [[70-те]] и [[80-те]] за възможно тематично съзнание при [[Изкуствен интелект|Изкуствения интелект]]<ref>Dreyfus, Hubert. Dreyfus, Stuart. ''Mind Over Machine''. Macmillan, 1987</ref>.
 
Друг важен момент в областта на [[Гносеология|Теория на познанието]] е работата на [[Имануел Кант]], [[Критика на чистия разум]], в която той разглежда чрез своята [[доктрина]], наречена [[трансцендентален идеализъм]], възможна ли е метафизиката като наука, т.е. възможно ли е да познаваме първите причини. Чрез своята критика, той се опитва да разчисти пътят за достигането на този отговор като се занимава с цялата конститутивност на разумът и начина по който той познава. По този начин в неговата работа откриваме, че мисълта, която се съдържа в разсъдъка, се разглежда като способност за [[съждение]], която способност е изградена от чистите [[a priori]] представи. Представите се делят на [[понятие]] и [[Възприятие|нагледи]], но понеже нагледите са възможни само в сетивността, защото както сам той казва: [[Разсъдък]]ът не може да си представя нищо нагледно, а [[Сетивна система|сетивата]] нищо да мислят.", то понятията се формират от [[разсъдък]]а чрез законите или правилата му, а именно [[Категории (Аристотел)|категориите]]. Така той обособява мисълта или способността за [[съждение]] като намираща се в [[разсъдък]]а. Докато разсъдъкът действа като законодател за правилата на мисленето, за да възникне познание, е нужно да имаме нагледи, които ни биват доставени от сетивността и нейните две чисти форми на нагледа - – външно сетиво ([[пространство]]) и вътрешно сетиво ([[време]]). [[Явление|Явленията]] или phenomenae, които са навлезли в нас чрез тези две чисти [[a priori]] форми на нагледа, биват мислени чрез помощта на продуктивната способност за [[въображение]], която спомага за синтетичното единство на многообразното на [[Възприятие|нагледа]], и законите или правилата на чистия разум, а именно категориите. Мисленето е обединяването на представите в едно самосъзнание, което обединяване формира съждението.
 
[[Разум]]ът за [[Имануел Кант|Кант]] е тази част, която се занимава единство с [[Идея|идеите]] на чистия разум, т.е. единствено в тяхната трансцендентална употреба, които са свободата на волята, съществуването на бог и безсмъртието на душата.
Ред 55:
„То“, „Аз“ и „Свръхаз“ са три части от „психичния апарат“, дефиниран от Зигмунд Фройд в неговия структурен модел на психиката. Те са три теоретични конструкта и чрез тях се обяснява активността и взаимодействията в психичния живот. Според този модел некоординираните инстинктуални влечения са „То“, организираната реалистична част от психиката е „Аз“, а критичната и имаща морална функция от психиката е „Свръхаза“<ref>{{cite book |title=Teach Yourself Freud |first= Ruth |last=Snowden |Edition= illustrated |publisher=McGraw-Hill |year=2006 |ISBN= 9780071472746 |page=107 }}</ref>.
 
Несъзнаваното е разглеждано от Фройд в теорията му като „съзнателна“ волева сила, която е повлияна от човешкото желание, но все пак оперираща отвъд съзнателния ум. За Фройд несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични нагони. Миналите мисли и спомени могат да бъдат скрити отвъд непосредственото съзнание, но тези желания, нужди, чувства на индивида продължават да действат от царството на несъзнаваното<ref>Geraskov, Emil Asenov. [https://archive.is/20120525115923/www.highbeam.com/doc/1G1-16528826.html The internal contradiction and the unconscious sources of activity]. The Journal of Psychology. 1 ноември 1994. RetrievedПосетен from [https://archive.is/20120525115923/www.highbeam.com/doc/1G1-16528826.html]на 17 април 2007</ref>.
 
В психоаналитичния възглед несъзнаваното е сила, която може да бъде разпозната само чрез ефекта, който предизвиква и който ефект се изразява чрез симптом.<ref>The Cambridge companion to Freud, By Jerome Neu, Published by Cambridge University Press, 1991, pg, 29, ISBN 052137779X, 9780521377799</ref>
Ред 66:
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Thinking}}
{{сродни проекти Уикицитат|Мисъл – Мислене – Разсъждение}}
{{сродни проекти Уикиречник|Мисъл}}
{{сродни проекти Уикиречник|Мислене}}