Джак Изкормвача: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
м Bot: Automated text replacement (-retrieved +Посетен на) |
||
Ред 30:
== Историческа обстановка ==
[[Файл:Whitechapel High Street 1905.JPG|мини|Уайтчапъл в 1905 година]]
В средата на 19 век [[Англия]] преживява наплив на [[Ирландия|ирландски]] [[имигрант]]и, които увеличават населението на големите градове, включително източния край на Лондон. От 1882 година еврейски бежанци от [[Източна Европа]] и царска [[Русия]] се местят в същата географска област.<ref>Kershen, Anne J., „The Immigrant Community of Whitechapel at the Time of the Jack the Ripper Murders“, in Werner, pp. 65 – 97; Vaughan, Laura, „Mapping the East End Labyrinth“, in Werner, p. 225</ref> Енорията на Уайтчапъл в Източен Лондон става все по-пренаселена. В резултат работните и битовите условия се влошават значително и се появява нова икономически нискостояща подкласа, описвана като „сладострастни и мързеливи, без работа, без образование и без бъдеще“.<ref>[http://booth.lse.ac.uk/ ''Life and Labour of the People in London'' (London: Macmillan, 1902 – 1903)] (The Charles Booth on-line archive)
[[Грабеж]]ите, [[насилие]]то и [[алкохолизъм|алкохолизмът]] стават често срещани явления, а ендемичната бедност тласка много жени към [[проституция]] като крайна мярка за оцеляване. През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове.<ref>Evans and Skinner, ''Jack the Ripper: Letters from Hell'', p. 1; Police report dated {{Nowrap|25 октомври}} 1888, MEPO 3/141 ff. 158 – 163, quoted in Evans and Skinner, ''The Ultimate Jack the Ripper Sourcebook'', p. 283; Fido, p. 82; Rumbelow, p. 12</ref> Упадъкът на икономиката и битовите проблеми са придружени от постоянно нарастване на социалното напрежение. Това води до различни промени и тенденции. Между 1886 и 1889 година честите демонстрации, като например тази от 13 ноември 1887 г. (известна исторически като Кървавата неделя) довеждат до намесата на полицията и по-нататъшни засилени обществени вълнения в общия климат на недоволство.<ref>Begg, ''Jack the Ripper: The Definitive History'', pp. 131 – 149; Evans and Rumbelow, pp. 38 – 42; Rumbelow, pp. 21 – 22</ref> [[Расизъм|Расизмът]], [[престъпност]]та, социалните вълнения и истинската мизерия дават повод за обществена нагласа, че Уайтчапъл е всеизвестен [[вертеп]] на неморалността. През 1888 г. тези нагласи и възприятия са укрепени, когато поредица от гротескни, извратени и жестоки убийства, приписвани на Джак Изкормвача, получават безпрецедентно дотогава покриване в медиите.<ref>Haggard, Robert F. (1993), „Jack the Ripper As the Threat of Outcast London“, ''Essays in History'', vol. 35, Corcoran Department of History at the University of Virginia</ref>
| |||