Уикипедия

Майкъл Фарадей: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
мРедакция без резюме
Ред 22:
| подпис = Michael Faraday signature.svg
}}
'''Майкъл Фарадей''' ({{lang-en|Michael Faraday}}) е [[Англия|британски]] учен – [[физик]] и [[химик]], известен предимно с откритията и приносите си в областта на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]] и [[електрохимия]]та. Въпреки че няма формално образование, той е един от най-влиятелните учени в историята. Той изучава [[Магнитно поле|магнитното поле]] около [[проводник]], по който тече [[прав ток]] и формулира понятието [[електромагнитно поле]] във физиката. Открива [[електромагнитната индукция]], [[диамагнетизъм|диамагнетизма]] и закона на [[електролиза]]та.<ref name="EncBrit">[http://www.1911encyclopedia.org/Michael_Faraday Michael Faraday] entry at the. 1911 Encyclopaedia Britannica. hosted by LovetoKnowПосетен Retrievedпрез Januaryянуари 2007.</ref><ref name="IEEUK">[http://www.theiet.org/about/libarc/archives/biographies/faraday.cfm "Archives Biographies: Michael Faraday", The Institution of Engineering and Technology.]</ref>, а също така и връзката между магнитното поле и [[светлина]]та, което е показател за електромагнитната ѝ природа.
 
Законът на Фарадей за [[електромагнитна индукция|индукцията]] гласи, че промяната на [[магнитен поток|магнитния поток]] във времето поражда [[електродвижеща сила]]. Той изобретява първия, макар и примитивен [[електромотор]], което слага основите на производствената технология. Открива [[бензен]]а, изобретява ранната форма на [[Бунзенова горелка|Бунзеновата горелка]] и популяризира терминологията, свързана с [[анод]], [[катод]], [[електрод]] и [[йон]]. По времето, по което живее, учените като него са наричани натур-философи<ref>Физиката и химията се отделят като основни науки по-късно, в началото науката се е наричала натурална философия</ref>. Някои го считат за най-добрият експериментатор в историята на науката. Той е отличен експериментатор, който предава идеите си на ясен и прост език. Неговите математически способности обаче не се простират до [[тригонометрия]]та, а са ограничени до най-простата [[алгебра]]. [[Джеймс Кларк Максуел]] поема работата на Фарадей и други и ги обобщава в набор от уравнения, които се приемат за основа на всички съвременни теории за електромагнитните явления.
Ред 37:
Фарадей не успява да получи систематично образование, но от рано показва любопитство и страст към четенето. В магазина има много научни книги. В по-късните си мемоари Фарадей особено отбелязва книгите за [[електричество]]то и [[химия]]та и веднага започва да провежда прости независими експерименти, докато чете. Баща му и по-големият му брат насърчават Майкъл да учи, подкрепят го финансово и помагат да произведе най-простият източник на електричество – „[[Лайденска стъкленица]]“. Подкрепата на брат му продължава и след внезапната смърт на баща му през 1810 година.
 
Важен етап в живота на Фарадей е посещението в Градското философско общество (1810- – 1811), където 19-годишният Майкъл вечер слуша лекции по [[физика]] и [[астрономия]] и участва в спорове. Някои учени, които посещават книжарницата, отбелязват способностите на младия човек. През 1812 г. един от посетителите, музикантът Уилям Данс му дава [[билет]]<ref>[https://www.krugosvet.ru/enc/nauka_i_tehnika/fizika/FARADE_MAKL.html Майкъл Фарадей]</ref> за поредица от публични лекции в Кралския институт на известния химик и физик, откривателят на много химически елементи [[Хъмфри Дейви]].
 
=== Лаборант в Кралския институт и пътуване в Европа ===
Ред 43:
На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик [[Хъмфри Дейви]], който е член на [[Кралски институт на Великобритания|Кралския институт на Великобритания]] и [[Британско кралско научно дружество|Кралското научно дружество]], и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Данс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей не само слуша с интерес, но и записва подробно лекциите на Дейви, които той изпраща в 200 страници книга, подвърана от него, заедно с писмо с искане да го вземе на работа в Кралския институт. Тази „смела и наивна стъпка“ има решаващо влияние върху неговата съдба. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда [[зрение]]то при нещастен случай с избухване на газ в лабораторията, решава да наеме Фарадей като секретар. Професорът се радва на обширните познания на младежа и когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент и лаборант по [[химия]] на 1 март 1813 година.
 
Задълженията на Фарадей са главно да помага на преподавателите и лекторите в института при подготовката на лекции, инвентаризация на материалите и грижа за тях. Но самият той се опитва да използва всяка възможност, за да допълни образованието си и преди всичко слуша внимателно всички лекции. В същото време Фарадей с благосклонната помощ на Дейви провежда собствени химически експерименти по въпроси, които го интересуват. Фарадей изпълнява задълженията си толкова внимателно и умело, че скоро става незаменим помощник на Дейви<ref name="rad">Радовский М. И. Фарадей. – М.: Журнально-газетное объединение, 1936. – (Жизнь замечательных людей, выпуск 19—2019 – 20 (91—9291 – 92)).</ref>.
 
През есента на 1813 г., Фарадей отива заедно с професора и неговата съпруга, като помощник и секретар, на двугодишно пътуване до научните центрове на Европа след разгрома на [[Наполеон]]. Фарадей не е считан за [[джентълмен]] в английското класово разделено общество. Когато Дейви отива на това пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 година, неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но се налага да изпълнява и длъжността на прислужник, докато се намери заместник в [[Париж]]. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно вале и асистент по време на пътуването. Съпругата на Дейви отказва да третира Фарадей като равен. Младият учен се чувства толкова жалък и подтиснат, обмисля връщането си в Англия и е на път да изостави науката изобщо. Но това пътуване е от голямо значение за него – много изтъкнати учени по това време посрещат Дейви като световноизвестна знаменитост, включително [[Андре-Мари Ампер]], [[Мишел Йожен Шеврьол]], [[Луи Жозеф Гей-Люсак]] и [[Алесандро Волта]]. Някои от тях обръщат внимание и на блестящите способности на младия му асистент. Възможността да общува с тях става източник на нови идеи.
Ред 49:
=== Първи самостоятелни изследвания и научни публикации ===
[[Файл:Faraday Cochran Pickersgill.jpg|ляво|мини|Младият Фарадей]]
След завръщането си в Кралския институт през май 1815 г. Майкъл Фарадей започва да работи интензивно в нова помощна позиция с доста висока за това време заплата от 30 шилинга на месец. Все по-голям процент от неговите занимания се състоят от самостоятелни независими научни изследвания. Още по това време се проявяват отличителните черти на Фарадей – усърдие, методичност, задълбоченост в провеждането на експерименти, желание за проникване в същността на разглеждания проблем. През първата половина на XIX век той печели славата на „царят на експериментаторите“<ref name="ceit">Цейтлин З. Биография М. Фарадея // M. Фарадей. Избранные работы по электричеству. – М.—Л.: ГОНТИ, 1939. – (Классики естествознания).</ref>. През 1816 година започва да води курс по физика и химия. През същата година излиза и първият му печатан труд. В периода до 1821 публикува около 40 научни работи, главно по химия. По това време започва все повече да се увлича по [[електричество]]то и [[магнетизъм|магнетизма]] и връзката между тях. Започва кореспонденцията на Фарадей с големи европейски химици и физици. През 1820 г. Фарадей провежда няколко експеримента за топене на стомани с никелови добавки. Тази работа се разглежда като откритие на [[неръждаема стомана]], която по това време не е интересувала металурзите. През целия си живот той поддържа точни лабораторни дневници на експериментите си (публикуван през 1931 г.). Фарадей провежда около 30 000 експеримента<ref>Ryan D. Tweney. Faraday’s notebooks: the active organization of creative science. In: Physics Education. Vol 26, № 5, Institute of Physics Publishing, 1991, p. 301—306301 – 306, DOI:10.1088/0031-9120/26/5/008.</ref> през целия си живот.
 
1821 година е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически ръководител на сградата и лабораторията на Кралския институт и публикува няколко научни труда. Неговите експериментални изследвания започват да се движат постепенно в областта на физиката. Няколкото значими творби по физика, публикувани през 1821 г., показват, че Фарадей е напълно оформен като учен. Основното място сред тях е статията за изобретението на [[електродвигател]]я, с който всъщност започва промишлената [[електротехника]].
Ред 71:
=== Изследвания в областта на електромагнетизма ===
[[Файл:Portrait of Michael Faraday (1791-1867) Wellcome M0011250.jpg|мини|Фарадей]]
На [[29 август]] [[1831]] г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението [[електромагнитна индукция]], с други думи поява на [[електрическо поле]] при промяна на [[магнитно поле|магнитното поле]]. Днес това откритие лежи в основата на съвременната [[електротехника]], но както повечето физици, Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. С това откритие започва най-плодотворния период на научни изследвания на Фарадей (1831–18401831 – 1840 г.), което дава на научния свят известната поредица от статии „Експериментални изследвания на електричеството“ (публикува 30 броя във „''Philosophical Transactions of the Royal Society''“ от 1831 до 1835 г.). Още през 1832 г. Фарадей е награден с медал Копли за откритието си.
 
Съобщението за експериментите на Фарадей незабавно предизвиква сензация в научния свят на Европа, масовите вестници и списания също им обръщат голямо внимание. Много научни организации избират Фарадей за почетен член (той получава общо 97 почетни дипломи)<ref name="rad" />. От този момент трудностите по отношение на широкото въвеждане на електроенергия стават чисто технически. Физиците и инженерите активно участват в изучаването на индукционните токове и проектирането на все по-усъвършенствани електрически устройства. Първите индустриални модели се появяват по времето на Фарадей<ref>{{cite web|url=http://www.lomonosov-fund.ru/enc/ru/encyclopedia:0132484:article |title=История развития генераторов и электродвигателей |publisher=Фонд знаний „Ломоносов“ |accessdate=7 май 2013 |archiveurl=https://www.webcitation.org/6GW4qdpyn|archivedate=10 май 2013}}</ref>.
Ред 77:
През 1832 г. Фарадей изследва друг важен проблем през тези години. По това време са известни няколко източника на електричество: триене, волтов стълб, някои животни, индукция на Фарадей, термоелементи. Някои учени изразяват съмнение, че всички тези ефекти имат едно единствено естество и дори използват различни термини: галванизъм, електричество на животни и др. Фарадей провежда стотици експерименти, показвайки, че всички прояви на електричество – термични, светлинни, химически, физиологични, магнитни и механични, са абсолютно еднакви, независимо от източника<ref name="abr">Абрамов Я. В. Майкл Фарадей. Его жизнь и научная деятельность. – 1892. – (Жизнь замечательных людей. Биографическая библиотека Ф. Павленкова).</ref>. През 1832 година [[Оксфордски университет|Оксфордският университет]] го удостоява с почетна докторска степен.
 
В периода 1833–18341833 – 1834 г. Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на [[киселина|киселини]] и [[сол]]и, което води до откриването на законите на [[електролиза]]та. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в [[Диелектрик|диелектрици]]. Избран е за член на [[Кралска шведска академия на науките|Шведската кралска академия на науките]] през 1838 година и на [[Френската академия на науките]] през 1844 г.<ref>{{cite book | author = Gladstone, John Hall | title = Michael Faraday | year = 1872 | publisher = Macmillan and Company | location = London | page = 53 | url = http://books.google.com/books?id=pbs4AAAAMAAJ&pg=PA53&lpg=PA53&dq=Faraday+French+Academy&source=web&ots=j7V3PT_Y6L&sig=YBz5UFFW0-sFS_56mGf27HPldBw&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=3&ct=result#PPA53,M2 }}</ref>
 
=== Последни години и смърт ===
Ред 97:
От време на време здравословното състояние позволи на Фарадей да се върне към активна дейност за известно време. През 1862 г. той предполага, че магнитното поле може да измести спектралните линии. Въпреки това, оборудването от тези години не е достатъчно чувствително, за да открие този ефект. Едва през 1897 г. [[Питер Зееман]] потвърждава хипотезата на Фарадей и получава [[Нобелова награда]] за [[Ефект на Зееман|това си откритие]] през 1902 г.<ref>Pieter Zeeman. Nobel Lecture (англ.) (1903). Проверено 26 июля 2017.</ref>.
 
Майкъл Фарадей умира на [[25 август]] [[1867]] г. на [[бюро]]то си в [[Лондон]], преди да навърши 76 години. Кралица Виктория предлага да погребе учения в Уестминстърското абатство, но собствената воля на Фарадей е друга: скромно погребение и обикновен [[надгробен камък]] на обичайното място. Гробът на учения се намира на гробището на Хайгайт, място за не англикански вепоизповедания. Въпреки това, волята на кралицата също е изпълнена – в Уестминстърското абатство, до гроба на Нютон, има поставена мемориална плоча на Майкъл Фарадей<ref>Кастильо, Серхио Парра. Наука высокого напряжения. Фарадей. Электромагнитная индукция // Наука. Величайшие теории. – М.: Де Агостини, 2015. – Вып. 19. – ISSN 2409- – 0069.</ref>.
 
== Религиозни възгледи ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Майкъл_Фарадей“.