Вируси: Разлика между версии

'''Вирусът''' ({{lang-la|virus}} — – „отрова“) е микроскопичен [[патоген]], който инфектира [[клетка|клетки]] в живи [[организми]]. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за [[самовъзпроизвеждане]]. Те са много малки, с размери 15 —  – 350 [[nm]], и са видими само с [[електронен микроскоп]]. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът ''вирус'' обикновено обозначава тези частици, които заразяват [[еукариот]]ни организми (всички [[Многоклетъчно|многоклетъчни]] и много [[Едноклетъчен организъм|едноклетъчни организми]]), а терминът ''[[бактериофаг]]'' или ''[[фаг]]'' — – тези заразяващи [[прокариот]]ни организми ([[Бактерия|бактерии]] и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество [[нуклеинова киселина]] (или [[ДНК]], или [[РНК]], но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина, вирусът се групира най-общо на [[РНК вирус|РНК-вируси]] и ДНК-вируси, като нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна, защитена от обвивка, съдържаща [[белтък|белтъци]], [[липид]]и, [[въглехидрат]]и или комбинация от тях. Вирусите не могат да се [[Размножаване|размножават]] в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни [[паразити]], които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката [[гостоприемник]] да синтезира вирусноспецифични [[Макромолекула|макромолекули]].

Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва (абсорбира) специфично от отделни клетъчни [[рецептори]] на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се транскрибира. Новосинтезираната вирусна иРНК отива в [[цитозол]]а и се транслира от [[Рибозома|рибозомите]] на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: инхибиторни белтъци, които спират синтезата на клетъчните ДНК, РНК и белтъци; специфични вирусни ензими, които осигуряват вирусната [[репликация]]; структурни вирусни белтъци, които изграждат нови вирусни частици. Последователните етапи на адсорбция, проникване, репликация на вирусната нуклеинова киселина, синтез и сглобяване на вирусните частици и напускане на клетката се означават като вирусен литичен цикъл или на кратконакратко „репликация“ на вируса.

* Виропексис (чрез [[вакуола]], рецепторна [[ендоцитоза]]) —– клетъчната мембрана се вгъва и обхваща вируса. Вакуолата и вирусната обвивка се разрушават с помощта на ензими и освобождават вирусния геном.

* [[Пиноцитоза]] — – течна ендоцитоза. Подобен на предния механизъм характерен за по-дребните вируси.

* Фузия —– сливане на вирусната с клетъчната обвивка. Характерен за едрите вируси. В клетката прониква само нуклеокапсидът на вириона.

* Фагов механизъм —– вирусният геном се инжектира в клетката.

* Заразяване от клетка в клетка —– получава се при обмен на продукти между съседни клетки без излизане в извънклетъчната среда.

Сглобяването и съзряването на вирусите се извършва в мястото на репликацията —– в цитоплазмата или ядрото. Нарича се процесинг и се наблюдава етапно присъединяване на белтъците към нуклеиновата киселина.

Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия —– те еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането ѝ. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното [[генно инженерство]] заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като [[Вектор (биология)|вектори]], които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена [[мутация]].