Разлика между версии на „Вируси“

м
накратко се пише слято; форматиране: 10x тире (ползвайки Advisor)
м (накратко се пише слято; форматиране: 10x тире (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Вирусът''' ({{lang-la|virus}} – „отрова“) е микроскопичен [[патоген]], който инфектира [[клетка|клетки]] в живи [[организми]]. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за [[самовъзпроизвеждане]]. Те са много малки, с размери 15 – 350 [[nm]], и са видими само с [[електронен микроскоп]]. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът ''вирус'' обикновено обозначава тези частици, които заразяват [[еукариот]]ни организми (всички [[Многоклетъчно|многоклетъчни]] и много [[Едноклетъчен организъм|едноклетъчни организми]]), а терминът ''[[бактериофаг]]'' или ''[[фаг]]'' – тези заразяващи [[прокариот]]ни организми ([[Бактерия|бактерии]] и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество [[нуклеинова киселина]] (или [[ДНК]], или [[РНК]], но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина, вирусът се групира най-общо на [[РНК вирус|РНК-вируси]] и ДНК-вируси, като нуклеиновата киселина може да бъде едно- или двуверижна, защитена от обвивка, съдържаща [[белтък|белтъци]], [[липид]]и, [[въглехидрат]]и или комбинация от тях. Вирусите не могат да се [[Размножаване|размножават]] в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни [[паразити]], които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката [[гостоприемник]] да синтезира вирусноспецифични [[Макромолекула|макромолекули]].
 
== История на изследванията ==
== Възпроизводство на вирусите ==
[[Файл:Virus Replication.svg|мини|Схема на вирусната репликация]]
Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва (абсорбира) специфично от отделни клетъчни [[рецептори]] на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се транскрибира. Новосинтезираната вирусна иРНК отива в [[цитозол]]а и се транслира от [[Рибозома|рибозомите]] на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: инхибиторни белтъци, които спират синтезата на клетъчните ДНК, РНК и белтъци; специфични вирусни ензими, които осигуряват вирусната [[репликация]]; структурни вирусни белтъци, които изграждат нови вирусни частици. Последователните етапи на адсорбция, проникване, репликация на вирусната нуклеинова киселина, синтез и сглобяване на вирусните частици и напускане на клетката се означават като вирусен литичен цикъл или на кратконакратко „репликация“ на вируса.
 
Вирусната репродукция се обуславя от няколко биологични и генетични особености на генома:
==== Проникване (пенетрация) ====
Този процес се осъществява по няколко начина в зависимост от вида на вирусите:
* Виропексис (чрез [[вакуола]], рецепторна [[ендоцитоза]])  клетъчната мембрана се вгъва и обхваща вируса. Вакуолата и вирусната обвивка се разрушават с помощта на ензими и освобождават вирусния геном.
* [[Пиноцитоза]] – течна ендоцитоза. Подобен на предния механизъм характерен за по-дребните вируси.
* Фузия  сливане на вирусната с клетъчната обвивка. Характерен за едрите вируси. В клетката прониква само нуклеокапсидът на вириона.
* Фагов механизъм  вирусният геном се инжектира в клетката.
* Заразяване от клетка в клетка  получава се при обмен на продукти между съседни клетки без излизане в извънклетъчната среда.
 
==== Разсъбличане (депротеинизация) и освобождаване на нуклеиновата киселина ====
=== Заключителен период ===
==== Формиране на вирионите ====
Сглобяването и съзряването на вирусите се извършва в мястото на репликацията  в цитоплазмата или ядрото. Нарича се процесинг и се наблюдава етапно присъединяване на белтъците към нуклеиновата киселина.
 
==== Излизане на зрелите вириони ====
 
=== Характеристики на жив организъм ===
Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия  те еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането ѝ. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното [[генно инженерство]] заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като [[Вектор (биология)|вектори]], които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена [[мутация]].
 
== Бележки ==