Отворено общество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
== Отвореното общество според Бергсон ==
Понятията отворено и затворено общество маркират типове социалност, за които се говори още преди Бергсон, но той пръв ги генерализира и свързва в типологическа схема в книгата си „Двата извора на морала и религията“ (1932 г.). Според него, двата типа социалност се откриват във всяко реално общество и няма общества, които са само затворени или само отворени. Дори органичното затворено общество в първобитното време, според него, е достатъчно отворено. Бергсон изказва аргумента, че напълно отворените или затворени общества не биха били общества, тъй като абсолютно затворените биха се откъснали от средата на света и биха загинали, а абсолютно отворените не биха се отличавали като нещо в себе си и в този смисъл не биха съществували.<ref>[[#Bogdanov51|Богданов (н.д)]], стр. 3.</ref>
Line 11 ⟶ 10:
== Източници ==
=== На български ===
{{Refbegin}}
* {{Anchor|Bogdanov51}} Богданов, Б. (н.д.). ''Отвореното общество като проблем на личността 2''. Посетено на 15
* {{Anchor|Bogdanov1997}} Богданов, Б. (1997). ''Отвореното общество като проблем на личността''. София. Посетено на 15
{{Refend}}
=== На английски ===
{{Refbegin}}
* {{Anchor|Lawlor-Moulard2013}} Lawlor, L., & Moulard, V. (2013). Henri Bergson. In Edward N. Zalta (ed.),
{{Refend}}
|