Отворено общество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
мРедакция без резюме
Ред 3:
 
== Отвореното общество според Бергсон ==
 
Понятията отворено и затворено общество маркират типове социалност, за които се говори още преди Бергсон, но той пръв ги генерализира и свързва в типологическа схема в книгата си „Двата извора на морала и религията“ (1932 г.). Според него, двата типа социалност се откриват във всяко реално общество и няма общества, които са само затворени или само отворени. Дори органичното затворено общество в първобитното време, според него, е достатъчно отворено. Бергсон изказва аргумента, че напълно отворените или затворени общества не биха били общества, тъй като абсолютно затворените биха се откъснали от средата на света и биха загинали, а абсолютно отворените не биха се отличавали като нещо в себе си и в този смисъл не биха съществували.<ref>[[#Bogdanov51|Богданов (н.д)]], стр. 3.</ref>
 
Line 11 ⟶ 10:
 
== Източници ==
 
=== На български ===
 
{{Refbegin}}
* {{Anchor|Bogdanov51}} Богданов, Б. (н.д.). ''Отвореното общество като проблем на личността 2''. Посетено на 15.03. март 2013 г. на: http://bogdanbogdanov.net/pdf/51.pdf
* {{Anchor|Bogdanov1997}} Богданов, Б. (1997). ''Отвореното общество като проблем на личността''. София. Посетено на 15.03. март 2013 г. на: http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/8.pdf
{{Refend}}
 
=== На английски ===
 
{{Refbegin}}
* {{Anchor|Lawlor-Moulard2013}} Lawlor, L., & Moulard, V. (2013). Henri Bergson. In Edward N. Zalta (ed.), ''The Stanford Encyclopedia of Philosophy''. Retrieved from [http://plato.stanford.edu/archives/spr2013/entries/bergson/ ''The Stanford Encyclopedia of Philosophy''].
{{Refend}}