Уикипедия

Борислав Шаралиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
'''Борислав Ангелов Шаралиев''' e [[България|български]] [[режисьор]].
 
Учил при известния руски режисьор [[Михаил Ром]], той е сред първите съвременни български кинорежисьори. Създател е на редица от най-популярните български филми, сред които са:
Борислав Шаралиев е един от първите съвременни кинорежисьори, учил при известния руски режисьор Михаил Ром. Той е създателят на редица от най-популярните български филми. Негови са „Рицар без броня“ (1965) (с участието на [[Апостол Карамитев]]), филмът е удостоен със „Сребърният лъв на Свети Марко“ във Венеция и още няколко награди. „Един снимачен ден“ (1968) е обявен за „най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор“. „Васката“ по сценарий на [[Валери Петров]], „Сбогом, приятели!“, „[[Всичко е любов]]“ (в главната роля [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]]) и също са сред легендарните филми на Шаралиев.
* „[[Васката]]“ (1965), по сценарий на [[Валери Петров]];
* „[[Рицар без броня]]“ (1965), с участието на [[Апостол Карамитев]], удостоен със „Сребърният лъв на Свети Марко“ във Венеция и още няколко награди;
* „[[Един снимачен ден]]“ (1968), обявен за „най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор“;
* „[[Сбогом, приятели!]]“ (1970), за абитуриенти и любимия им учител ''Боев'' ([[Владимир Смирнов]]);
* „[[Всичко е любов]]“ (1979) с [[Иван Иванов (актьор)|Иван Иванов]] в главната роля и др.
 
Шаралиев първи създава и телевизионна поредица, посветена на [[Априлското въстание]] (1876), а именно [[Записки по българските въстания (филм)|Записки„Записки по българските въстаниявъстания“]], една– екранизация по книгатаедноименната книга „[[Записки по българските въстания]]“ на [[Захари Стоянов]]. Друг филм на историческа тематика е [[Борис I (филм)|„Борис I“]] (1983 – 84-1984), една– [[сага]] в две2 части, разказваща за покръстването на славяни и българи в християнската вяра.
 
Борислав Шаралиев участва активно в изграждането на българското кино, като цели поколения актьори са получавали своя шанс да направят своя дебют в неговите филми като Иван Иванов, [[Радко Дишлиев]], [[Олег Ковачев]].
 
След промените през 1989 г. творецът е директор на [[Киностудия Бояна|киностудия „Бояна“]]. В този особено трудин период за бългаското кино, когато държавата няма никакви средства за култура, той се опитва да съхрани поне техническата база и кадрите, които някой ден отново да радват публиката с родно производство на игрални филми.
В периода 1972 – 1980 е народен представител.
 
СледВ променитепериода през1972 – 1989,1980 творецътг. е и директор на кино студия „Бояна“, в един от най-трудните периоди за бългаското кино, когато държавата няма никакви средства за култура, той се опитва да съхрани поне техническата база и кадрите, които някой ден отново да радват публиката с родно производство на игралнинароден филмипредставител. Носител е на [[Димитровска награда. ]]<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 88</ref>.
 
Творецът почива на 79-годишна възраст след кратко боледуване, като оставя повече от 20 филма в историята на българското кино.
Line 50 ⟶ 55:
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Народни артисти]]▼
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]▼
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
▲[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
▲[[Категория:Народни артисти (България)]]
[[Категория:Родени в Пловдив]]
[[Категория:Починали в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Борислав_Шаралиев“.