Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
 
=== Държавно покровителство ===
Средновековната [[Арабски халифат|ислямска империя]] силно покровителствала учените. Например според едно историческо проучване средствата, изразходвани за спонсориране на преводаческото дело в ислямския свят се оценяват на около два пъти повече от годишния бюджет за научни изследвания на Съвета за медицински изследвания на [[Великобритания|Обединеното кралство]]<ref>Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. ArchivedАрхивирано fromот theоригинала originalна on14 януари 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Най-добрите учени по онова време пък получавали държавно заплащане, което се оценява като еквивалентни на професионалните спортисти днес<ref>In Our Time – Al-Kindi, James Montgomery". bbcnews.com. 28 юни 2012. ArchivedАрхивирано fromот theоригинала originalна on14 януари 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. С държавна помощ били строени и грандиозни начуни центрове, какъвто например бил [[Дом на мъдростта|Домът на мъдростта]], построен от [[халиф]] [[Харун ал-Рашид]] в [[Багдад]].
 
=== Запазване и развиване на античното наследство ===
През този период мюсюлманите проявяват силен интерес да усвоят научните познания на предходните цивилизации. Много класически произведения на древността, които иначе биха могли да бъдат изгубени, са преведени от [[гръцки]], [[персийски]], [[индийски]], [[китайски]], [[Египетски език|египетски]] и [[Финикийски език|финикийски]] на [[арабски]] и [[персийски]], а по-късно преведени на [[турски]], [[иврит]] и [[латински]]<ref>Vartan Gregorian, "Islam„Islam: A Mosaic, Not a Monolith"Monolith“, Brookings Institution Press, 2003, pp. 26–3826 – 38 ISBN 0-8157-3283-X</ref>.
 
=== Усвояване и развиване на нови технологии ===
Тук става дума най-вече за средновековното книжно дело. С новата и по-лесна система за писане след въвеждането на хартията, трансферът на информация бил улеснен максимално за онази епоха. За първи път в историята станало възможно човек да си изкарва прехраната само от писане и продажба на [[книга|книги]]<ref>In Our Time – Al-Kindi, Hugh Kennedy". bbcnews.com. 28 юни 2012. ArchivedАрхивирано fromот theоригинала originalна on14 януари 2014-01-14. Посетен на 18 май 2013.</ref>. Използването на хартия се разпространява от [[Китай]] в мюсюлманските региони през [[8 век|8-ми век]], а бързо след това пристига и в [[Ал-Андалус]] на [[Пиренейски полуостров|Иберийския полуостров]] (съвременна [[Испания]] и [[Португалия]]). Мюсюлманските производители на хартия разработват конвейрни методи за ръчно копиране на ръкописи, като така постигат далеч по-големи тиражи от постиганите дотогава в [[Европа]] в продължение на векове<ref>„Islam's Gift of Paper to the West“. Web.utk.edu. 2001-12-29 декември 2001. ArchivedАрхивирано fromот theоригинала originalна on3 май 2015-05-03. Посетен на 11 април 2014.</ref>. Именно от този регион останалият свят се научил да прави хартия от лен.
 
== Образованието ==
 
== Естествени науки ==
 
=== Научен метод ===
[[Ибн ал-Хайтам]] (Алхазен) е значима фигура в историята на научния метод, особено в подхода си към експериментиране. Описан е като „първият истински учен в света“<ref>Al-Khalili, Jim (2009-01-04). "BBC„BBC News"News“. BBC News. ArchivedАрхивирано от fromоригинала theна original3 onмай 2015-05-03. Посетен на 11 април 2014.</ref>.
 
[[Авицена]] е създал правила за тестване на ефективността на лекарствата. Негово е заключението, че за да бъде приет ефектът, получен от експерименталното лекарство трябва да се наблюдава постоянно или след много повторения. Лекарят [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Ал-Рази]] е ранен защитник на експерименталната медицина и препоръчва използването на контрол за клинични изследвания. Той каза: "Ако„Ако искате да изследвате ефекта на кръвопроливането върху заболяване, разделете пациентите на две групи, извършвайте кръвопускане само в една група, наблюдавайте и двете и сравнявайте резултатите"резултатите“.
 
=== Астрономия ===
 
=== Ботаника и медицина ===
[[Файл:Al-Risalah al-Dhahabiah.JPG|мини|150 px|Ръкопис на "Ал„Ал-Рисала ал-Дахабиа"Дахабиа“. Заглавието гласи: "Златна дисертация в медицината, която е изпратена от Имам Али ибн Муса ал-Ридха към [[Абдаллах ал-Мамун|ал-Ма'мун]]]]
[[Ал-Андалус|Андалуският]] лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190 – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и [[билки]]. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във [[фармакология]]та.