Оранжева революция: Разлика между версии

В годините след 2005 г. Оранжевата революция е използвана като негативна асоциация от [[Русия]] и [[Беларус]].<ref name="Taras Kuzio:Ukraine is Not Russia">[http://www.taraskuzio.net%2FInternational%2520Relations_files%2FRussiaUkraineYouth.pdf Ukraine is Not Russia:Comparing Youth Political Activism] by [[Taras Kuzio]], [[Johns Hopkins University Press]], 2006<br>{{икона|ru}} [http://vz.ru/politics/2013/1/25/617482.html „В оранжевых и радужных трусах“ ''In orange and red shorts''], [[Vzglyad (newspaper)|Vzglyad]]. (25 Januaryянуари 2013).</ref>

Местните съвети в [[Киев]], [[Лвов]] и няколко други града<ref>Kamil Tchorek, [http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article395652.ece Protest grows in western city], ''[[The Times]]'', 26 November 2004</ref> официално отхвърлят легитимността на вота, а Юшченко дава символична клетва за встъпване в длъжност.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4198957.stm Yushchenko takes reins in Ukraine]. BBC NEWS. 23 Januaryянуари 2005. URL</ref> „Клетвата“ е дадена в полупразната зала на парламента, в която присъстват само поддръжници на Юшченко и липсва нужният кворум. Въпреки че това действие е нелегитимно пред закона, то е важен символичен жест, който ясно показва, че Юшченко не приема компрометираните резултати от изборите. Най-радикалните му поддръжници настояват дори за по-драстични действия. В отговор, опонентите на Юшченко го обвиняват в даване на незаконна клетва, като дори някои представители на оранжевата коалиция не са съгласни с този акт. Много анализатори на събитията твърдят, че клетвата на Юшченко, ще радикализира допълнително нарастващата политическа криза.

На 26 декември се осъществява прегласуването по решение на Конституционния съд на Украйна. Взети са засилени мерки за сигурност в присъствието на множество международни и местни наблюдатели. Предварителните резултати, обявени от ЦИК на 28 декември показват победа на Юшченко с 51.99 %, срещу 44.20 % за Янукович, което показва промяна на вота с +5.39 % за Юшченко и -5.27 % за Янукович в сравнение с изборите от ноември.<ref>„Results of Voting in Ukraine Presidential Elections 2004“, [http://www.cvk.gov.ua/pls/vp2004/wp0011e Central Election Commission of Ukraine].</ref> Синият лагер ожесточено оспорва резултатите пред Конституционния съд и ЦИК. И двете институции, обаче отхвърлят протестите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 Januaryянуари 2005.</ref> На 10 януари ЦИК официално обявява Виктор Юшченко за победител в изборите.<ref name="BBC">"[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4061253.stm Timeline: Battle for Ukraine]". BBC NEWS, 23 Januaryянуари 2005.</ref> с официални резултати, разминаващи се с 0.01 % от предварителните. На 23 януари Юшченко официално дава своята клетва за встъпване в длъжност пред парламента. След това повтаря клетвата си и на Площада на независимостта пред стотици хиляди привърженици.<ref>Finn, Peter. "[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/articles/A30051-2005Jan23.html In a Final Triumph, Ukrainian Sworn In]". ''Washington Post'', 24 Januaryянуари 2005. </ref> Това се счита и за краят на Оранжевата революция.<ref>Ukraine: A History [http://books.google.com/books?id=ktyM07I9HXwC&pg=PT602&lpg=PT602&dq=23+january+Orange+Revolution+to+its+peaceful+conclusion.&source=bl&ots=y5UbC2YMV7&sig=vPH11TDPiIe5Zy_LQhC3VlJvFjs&hl=nl&sa=X&ei=g0A5UcLvNoHcOaK9gfgM&ved=0CEQQ6AEwAw 4th Edition] by [[Orest Subtelny]], [[University of Toronto Press]], 2009, ISBN 1442609915</ref>

Бившият президент [[Леонид Кучма]] открито обвинява [[руският олигарх]] [[Борис Березовски]] във финансиране на кампанията на Виктор Юшченко и изнася копия от документи, показващи парични трансфери от компании на Березовски към компании, контролирани от приближени на Юшченко <ref name="TJTBmonOR">[http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews%5Btt_news%5D=30872 DID BEREZOVSKY FINANCE UKRAINE'S ORANGE REVOLUTION?], [[The Jamestown Foundation]] (19 September 2005)</ref>. Юшченко отрича неговата кампания да е била финансирана от Борис Березовски. Руският олигарх потвърждава, че е имал срещи с приближени на Юшченко в Лондон, преди началото на кампанията, и че е превел преводи на големи суми. Според украинското законодателство, финансирането на политически кампании от граждани на чужди държави е незаконно<ref>[http://lenta.ru/articles/2005/09/15/money/ Lenta.Ru: Пан Березовский вершит историю Украины]</ref>. През ноември 2005 г. олигархът заплашва, че ще съди приближените на Юшченко, ако публично не се извинят и не признаят, че са приели парите<ref>[http://www.independent.co.uk/news/world/europe/berezovsky-funded-revolution-514948.html Berezovsky 'funded revolution'], [[The Independent]] (12 November 2005)</ref>. Според поредицата на [[Би Би Си]] ''Руските кръстници''<ref>{{cite AV media |year=2005 |title=The Russian Godfathers, episode 1 |type=TV documentary |url=http://documentarystorm.com/russian-godfathers/ |accessdate=28 март 2013 |archiveurl=http://www.youtube.com/watch?v=S1Cib5FMq9A&t=17m19s |archivedate=Jan 22, януари 2012 |deadurl=no |minutes=17 |publisher=[[BBC]] |people=Kent, Nicolas (Executive producer) |location=London, Riga, Kiev |quote=In secret, Boris is pouring millions into sustaining the spontaneous demonstrations in Kiev. He is also in daily contact with the key opposition leaders. }}</ref>, Березовски излива милиони долари в поддържането на спонтанните протести и всекидневно е в контакт с опозиционните лидери. След смъртта на Березовски през март 2013 г., неговият приятел Андрей Некрасов, заявява, че олигархът е основен спонсор на Оранжевата революция.<ref>{{Cite journal |title=Tuttava IS:lle: Berezovski oli yhä kiinnostunut haastamaan Putinin |journal=[[Ilta-Sanomat]] |date=26 март 2013 |author=Paananen, Arja |url=http://www.iltasanomat.fi/ulkomaat/art-1288551375607.html |language=Finnish |laysummary=http://annatubten.livejournal.com/193397.html |laysource=Summary and translation into Russian by Anna Kislichenko |laydate=27 март 2013}}</ref>

В края на 2009 г. Административният съд на Украйна забранява всякакви демонстрации от 9 януари до 10 февруари 2010 г. на Площада на независимостта в Киев. Това е продиктувано след молба на кмета на столицата, за да бъдат избегнати „нестандартни ситуации“ по време и след края на президентските избори през 2010 г. Изборите са кулминацията на политическото падение на Юшченко, започнало след революцията. Действащият президент печели само 5.5 % от гласовете.<ref>{{икона|uk}}[http://www.cvk.gov.ua/vp2010/wp320pt00_t001f01=700pt001f01=700pplace=1.html Central Election Commission Candidate Results], [[CEC Ukraine]]. (19 Januaryянуари 2010).</ref>

„Украйна е европейска демократична държава. Това е свободна нация на свободни хора“.<ref>[http://www.europarussia.com/posts/755 Ukraine. Farewell to the Orange Revolution], [[EuropaRussia]]. (19 Januaryянуари 2010).</ref> Според него загубата му на изборите е най-голямото постижение на Оранжевата революция.

По време на церемонията по встъпване в длъжност, президентът на [[Беларус]] [[Александър Лукашенко]] се заклева, че Беларус никога няма да има своя версия на Оранжевата революция или на грузинската [[Революция на розите]] от 2003 г.<ref name=MTimes>[http://www.themoscowtimes.com/news/article/lukashenko-growls-at-inauguration/429432.html Lukashenko Growls at Inauguration], [[The Moscow Times]]. (24 Januaryянуари 2011).</ref>

По време на дебат в руския парламент по повод хомосексуалната „пропаганда“, един от депутатите говори за „различни хора, носещи оранжеви шорти“.<ref name=LGBTNilov>{{икона|ru}} [http://vz.ru/politics/2013/1/25/617482.html „В оранжевых и радужных трусах“ ''In orange and red shorts''], [[Vzglyad (newspaper)|Vzglyad]]. (25 Januaryянуари 2013).</ref>