Лудвиг Минкус: Разлика между версии

Алойзиус Бернар Филип Минкус е роден в семейството на [[Моравия|моравски]] [[евреи]], които приемат [[католицизъм|католицизма]] и се заселват във [[Виена]].<ref name="autogenerated2008"/> Бащата Теодор Йохан Минкус е търговец на вино в Моравия, Австрия и Унгария, и държател на ресторант с малък оркестър. Обкръжен от музика от ранно детство, Минкус започва да свири на [[цигулка]] на 4 години, а на а на 12 сава ученик в Дружеството на приятелите на музиката във Виена.<ref name="autogenerated2008">{{Cite book| author=Letellier, Robert Ignatius| title=The Ballets of Ludwig Minkus| publisher=Cambridge Scholars Publishing| year=2008| isbn=978-1-84718-423-8}}</ref> Първото му публично изпълнние е на 8-годишна възраст, а скоро след това бива признат от критиката за музикален [[вундеркинд]]. През 1846 г. публикува първите си произведения за цигулка.<ref name="autogenerated2008"/> По това време Минкус опитва и като диригент. През 1852 г. става [[първа цигулка]] в [[Виенска опера|Кралската опера във Виена]], но не след дълго се отказва, за да замине на работа в чужбина.

 

 

Дебютът му като балетен композитор в Русия е през 1857 г., когато пише ''L’Union de Thetis et Pelee'' („Съюзът на Тетида и Пелей“) за частно представления в театъра на княз Юсупов.<ref name="autogenerated2008"/> В Болшой театър Минкус пише музиката за балета ''Deux jours en Venise'' („Два дни във Венеция“), поставен през 1862 г.<ref name="autogenerated2008"/>

Докато си сътрудничи със Сен-Леон в Имперския балет в Санк Петербург, Минкус попада в полезрението на Петипа. Петипа пристига в Москва през 1847 г. като първи балетист на Имперските театри и асистент на хореографа [[Жул Перо]], който е първи [[балетмайстор]] между 1850 и 1859 г. Петипа става втори балетмайстор след успеха на балета си „[[Дъщерята на фараона]]“ по музика на [[Цезар Пуни]]. Пуни пристига в Русия през 1850 г., заедно с Перо, и е назначен за балетен композитор на петербургския Имперски балет. След около десетилетие на тази длъжност, обаче, Пуни е творчески изчерпан и все по-често Сен-Леон и Петипа работят с Минкус.

 

 

За сезон 1869/1870 г. на московския Болшой театър Петипа поставя „Дон Кихот“ по произведението на Сервантес. Въпреки че е планирано Пуни да напише музиката, Петипа се обръща към Минкус. Премиерата е на 14(26) декември 1869 г. Скоро след смъртта на Сен-Леон Петипа е назначен за първи балетмайстор на Петербургския имперски театър, където и поставя Дон Кихот. За тази постановка Минкус преработва почти напълно и допълва партитурите си. Премиерата е на 9(21) ноември 1871 г. Творбата е изключително успешно и Минкус получава назначение като първи композитор на балетна музика в Дирекцията на имперските театри (Пуни умира през 1870 г. и овакнатява поста). Петипа и Минкус създават 16 балета, от които най-голяма известност получава „Баядерка“ (1877 г.) След другите им произведения са „Камарго“ (1872 г.), преработка на „Пеперудата“ на [[Жак Офенбах|Офенбах]] (1874 г.), „Разбойници“ (1875 г.), „Приключенията на Пелей“, „Сън в лятна нощ“ по [[Феликс Менделсон|Менделсон]] (1876).

 

 

 

Следващата творба на Минкус е ''L'Offrandes à l'Amour („Жертва на любовта“)'', поставен специално за бенефиса на [[Евгения Соколова]] на 22 юли (3 август) 1886 г. Критиците определят музиката на Минкус за шедьовър. Това е и последната му творба за Петипа.

 

=== Пенсиониране ===

 

Минкус официално се пенсионира на 9 (21) ноември 1886 г.

 

 

С избухването на Първата световна война Минкус изпада в крайна бедност, след като пенсията му от Русия е спряна. През студената зима на 1917 г. се разболява от [[пневмония]] и умира на 91-годишна възраст. Погребан е в гробището „Дьоблинг“ във Виена, но през 1939 г. останките му са изровени от нацистите и хвърлени в общ гроб.

=== Собствени самостоятелни партитури ===

* [[Дон Кихот (балет)|Дон-Кихот]]

* Камарго

* Калкабрино

* Вариация на Жизел в балета „[[Жизел]]“ на Адолф Адам

* Детски полонеза и мазурка, гран па и па де троа в балета [[Пахита]] на Делведе.

 

== Източници ==