Вилхелм Хауф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
Младият Хоуф загубил баща си, когато бил на седем години, а ранното му образование било практически самостоятелно придобито в библиотеката на дядо му по майчина линия в Тюбинген, където майка му се преместила след смъртта на съпруга си. През 1818 г. е изпратен в Klosterschule в Blaubeuren, а през 1820 г. започва да учи в университета в Тюбинген. За четири години завършва философски и богословски проучвания в Тюбингер.
== Трудове ==
След като напуска университета, Хауф става наставник на децата на Вюртембергския военен министър, генерал барон Ернст Еуген фон Хюгел (1774–1849), и за тях пише неговите Märchen (приказки), които публикува в своята Märchen almanach auf das Година 1826 г. (Приказен алманах от 1826 г.). Някои от тези истории са много популярни в немскоговорящите страни и до днес, като Der Kleine Muck (Историята на Малкия Мук), Калиф Сторч (Caliph Stork) и Die Geschichte von dem Gespensterschiff (Приказката за призрачния кораб) - всичко е поставено в Ориента; както и Der Zwerg Nase (Little Longnose), Das kalte Herz (Студеното сърце или Мраморно сърце) и Das Wirtshaus im Spessart (The Spessart Inn), разположен в Германия. Докато е бил там, той е написал и първата част от Mitteilungen aus den Memoiren des Satan (1826; Мемоари на Веелзевул) и Der Mann im Mond (1825; Човекът на Луната). Последното, пародия на сантименталните и чувствени романи на Хайнрих Кларен (псевдонимът на Карл Готлиб Самюел Хъун, 1771–1854), става в хода на композицията, близката имитация на стила на този автор и всъщност е публикувана под неговото име. В резултат на това Clauren донесе и спечелил иск за обезщетение срещу Hauff, след което Hauff последвал атаката в своята остроумна и саркастична Kontroverspredigt über H. Clauren und den Mann im Mond (1826) и постигнал първоначалния си предмет: моралното унищожение на сладка и нездрава литература, с която Кларън наводнява страната. Гробният камък на Вилхелм Хауф в Щутгарт, Германия. Замъкът Лихтенщайн В същото време, вдъхновен от романите на сър Уолтър Скот, Хауф написа историческата романтика Лихтенщайн: Романтика Sage aus der wuerttembergischen Geschichte (1826; Лихтенщайн: Романтична сага от историята на Вюртемберг), която стана изключително популярна в Германия и особено в Швабия. направи най-интересния период в историята на тази страна, царуването на херцог Улрих (1487-1550). Този роман е вдъхновение за наследника на херцог Улрих, херцог Вилхелм от Урах, за възстановяването на замъка, който е паднал в лошо състояние, в съответствие с описанието на Хауф.
Докато пътувал до Франция, Холандия и Северна Германия, той написал втората част на Memoiren des Satan и някои кратки романи, сред които и очарователния Die Bettlerin vom Pont des Arts (1826; истинската съдба на любовника, или просяка) на Pont des Arts) и неговия шедьовър, новелата Phantasien im Bremer Ratskeller (1827; Вино-Призраци от Бремен). Той също така публикува няколко кратки стихотворения, които са преминали в Volkslieder, сред тях "Моргенрот, Моргенрот, леучтест мир зум фрхен Тод?" ("Светлината на зората, осветяваш пътя ми към ранната смърт") и "Steh ich in finstrer Mitternacht" ("Стоя в най-тъмната полунощ"). Новелата Jud Süß е публикувана през 1827 година. През януари 1827 г. Хауф поема редакцията на Щутгартския Моргенблат и през следващия месец се омъжва за братовчед му Луис Хауф, но щастието му е преждевременно прекъснато от смъртта му от (тифозен [1]) треска на 18 ноември 1827 година.
<br />
== Литературни произведения ==
| |||