Земна мантия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{|class="wikitable" style="float:right;margin-left:1em;"
|+[[Вътрешен строеж на Земята]]
Line 8 ⟶ 7:
|{{legend|#FFFF00|Долна мантия}}
|-
|▼
|}
'''Мантията''' е част от космически обект. Вътрешността на [[Земята]] също като другите [[планета|планети]] e разделена на слоеве ([[Геосфера|геосфери]]). Мантията е слоят между [[земната кора]] ([[граница на Мохоровичич]]) и [[Земно ядро|земното ядро]] ([[граница на
Предишни етапи на [[сеизмична активност]] са отделили от нея тънък слой на повърхността, наречен [[земна кора]], на която живеят хората и останалите живи организми. Земната мантия е изградена от магма, но щом тази магма излезе на повърхността на земята с помощта на вулкани и др. тя започва да се нарича [[лава]].
Line 16 ⟶ 15:
== Разположение ==
Над ядрото е разположена мантията. Това е най-дебелия слой обхващащ 66% от земната маса. Отдолу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна, средна и горна земна мантия. Само най-външната част на земната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Там температурата е над 1300 <sup>о</sup>С и скалите там са в разтопено състояние, наречено [[магма]]. Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция).
== Състав ==
Химичният състав на мантията на мантията е труден за определяне с висока точност, тъй като тя като цяло е недостъпна. Рядко излагане на мантийни скали се случва при [[офиолит]]ите, където части от океанската литосфера са претърпели [[обдукция]] върху континент. Мантийни скали могат да бъдат намирани и под формата на [[ксенолит]]и в [[базалт]] или [[кимберлит]].
{| class="wikitable"
|+ Състав на горната земна мантия (при [[средноокеански хребет]])<ref>{{Cite journal|last=Workman|first=Rhea K.|last2=Hart|first2=Stanley R.|date=февруари 2005|title=Major and trace element composition of the depleted MORB mantle (DMM)|url=https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0012821X04007101|journal=Earth and Planetary Science Letters|volume=231|issue=1 – 2|pages=53 – 72|doi=10.1016/j.epsl.2004.12.005|issn=0012-821X}}</ref><ref name="Anderson2007">{{cite book | title=New Theory of the Earth | publisher=Cambridge University Press | author=Anderson, D.L. | year=2007 | page=301 | isbn=9780521849593}}</ref>
!Съединение
!Масов процент
▲|-
|[[Силициев диоксид|SiO<sub>2</sub>]]
|44,71
|-
|[[Алуминиев оксид|Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>]]
|3,98
|-
|[[Железен(II) оксид|FeO]]
|8,18
|-
|[[Манганов(II) оксид|MnO]]
|0,13
|-
|[[Магнезиев оксид|MgO]]
|38,73
|-
|[[Калциев оксид|CaO]]
|3,17
|-
|[[Натриев оксид|Na<sub>2</sub>O]]
|0,13
|-
|[[Хромов(III) оксид|Cr<sub>2</sub>O<sub>3</sub>]]
|0,57
|-
|[[Титанов диоксид|TiO<sub>2</sub>]]
|0,13
|-
|[[Никелов(II) оксид|NiO]]
|0,24
|-
|[[калиев оксид|K<sub>2</sub>O]]
|0,006
|-
|[[Фосфорен пентоксид|P<sub>2</sub>O<sub>5</sub>]]
|0,019
|}
Повечето оценки на състава на мантията се базират на скали главно от горната мантия. Съществуват разногласия относно това дали останалата част от мантията, особено долната мантия, има същият масов състав.<ref>{{Cite journal|last=Murakami|first=Motohiko|last2=Ohishi|first2=Yasuo|last3=Hirao|first3=Naohisa|last4=Hirose|first4=Kei|date=May 2012|title=A perovskitic lower mantle inferred from high-pressure, high-temperature sound velocity data|url=http://www.nature.com/articles/nature11004|journal=Nature|volume=485|issue=7396|pages=90 – 94|doi=10.1038/nature11004|issn=0028 – 0836}}</ref> Съставът на мантията се променил в хода на историята на Земята, поради изваждането на магма, която се е втвърдила, за да образува океанска и континентална кора.
== Температура и налягане ==
В мантията температурите варират от около 200 °C при горната граница с кората до около 4000 °C при границата с ядрото.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/65171709|title=The planetary scientist's companion|last=Katharina.|first=Lodders,|date=1998|publisher=Oxford University Press|others=Fegley, Bruce.|isbn=1423759834|location=New York|oclc=65171709}}</ref> [[Геотермален градиент|Геотермалният градиент]] на мантията се увеличава рязко в пограничните слоеве отгоре и отдолу на мантията и се увеличава постепенно през вътрешността ѝ.<ref name="turcotte2">{{cite book|title=Geodynamics|last=Turcotte|first=DL|author2=Schubert, G|date=2002|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-0-521-66624-4|edition=2nd|location=Cambridge, England, UK|pages=136 – 7|chapter=4}}</ref> Въпреки че по-високите температури надскачат многократно [[Точка на топене|точките на топене]] на мантийните скали на повърхността (около 1200 °C за [[перидотит]]), мантията е почти изцяло твърда.<ref name="louie2">{{cite web|url=http://crack.seismo.unr.edu/ftp/pub/louie/class/100/interior.html|title=Earth's Interior|last=Louie|first=J.|date=1996|publisher=University of Nevada, Reno|accessdate=24 декември 2007}}</ref> Огромното литостатично налягане, под което се намира мантията, предотвратява топенето, тъй като температурата на топене се покачва с нарастване на налягането. Налягането в мантията расти от няколко [[Бар (единица)|kbar]] при [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]] до 1390 kbar (139 [[Паскал (единица)|GPa]]) при границата с ядрото.<ref name=":03" />
== Източници ==
<references/>
{{геология-мъниче}}
{{Вътрешен строеж на Земята}}
| |||