Дмитрий Менделеев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x тире, 7x кавички (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 93:
Някои енциклопедични публикации твърдят, че периодичният закон за химичните елементи е открит на 17 февруари 1869 г. (1 март 1869 г.), когато Менделеев завършва работата си върху „Опитът на система от елементи, базирана на атомното им тегло и химическо сходство“<ref name="Slovar">{{цитат книга|заглавие=Периодический закон химических элементов|издание=[[Энциклопедический словарь (Педагогика)|Энциклопедический словарь]] юного химика. 2-е изд.|ответственный=Сост. В. А. Крицман, В. В. Станцо|место={{М}}|издательство=[[Педагогика (издательство)|Педагогика]]|isbn=5-7155-0292-6|год=1990|страницы=185}}</ref>. Въпреки това, например, Д. Н. Трифонов смята, че това откритие на Менделеев не може да се отнесе към определена дата.
На 6 март 1869 г. (18 март 1869 г.) е известната лекция на Д. И. Менделеев
Някои учени в редица страни, особено в Германия, смятат [[Лотар Майер]] за съавтор на откритието. Съществената разлика между тези системи се състои в това, че таблицата на Майер е една от възможностите за класифициране на химичните елементи, известни до този момент; Периодичността, разкрита от Д. И. Менделеев, е система, която дава разбиране за закономерността, която позволява да се определи мястото в нея на непознати по това време елементи, предсказвайки не само съществуването им, но и техните характеристики<ref>Семишин В. И. Периодическая система химических элементов Д. И. Менделеева.
Развивайки идеите за периодичност през 1869–1871 г., Д. И. Менделеев въвежда концепцията за мястото на даден химичен елемент в [[периодичната система]] като съвкупност от неговите свойства в сравнение със свойствата на други елементи. На тази основа и в частност на резултатите от изучаването на последователността на промените в стъклообразуващи [[оксиди]], той коригира стойностите на атомните маси на 9 елемента ([[берилий]], [[индий]], [[уран]] и др.). В статия от 29 ноември 1870 г. (11 декември 1870 г.), предсказва съществуването, изчислявайки атомните маси и описвайки свойствата на три елемента, които още не са открити по това време
През 1900 г. Дмитрий Иванович Менделеев и [[Уилям Рамзи]] заключават, че е необходимо в периодичната система да се включат елементи на специална нулева група [[благороден газ|благородни газове]].
Ред 105:
Менделеев е един от основателите на съвременната [[агрохимия]] – пропагандира и химизацията в [[селско стопанство|селското стопанство]]. От 1860 г. до края на живота си се занимава с [[нефт]]ената промишленост в [[Кавказ]] и други нефтени райони в Русия.
Първите произведения на Д. И. Менделеев през 1854 г. са химични анализи на [[силикат]]и. Това са проучванията на „[[ортит]]а от [[Финландия]]
През май 1856 г. Менделеев, връщайки се в Санкт Петербург от [[Одеса]], подготвя дисертационна работа под обобщеното заглавие
В първата част на тази работа с подробен критичен анализ на литературата, посветена на въпроса, той изразява оригиналната мисъл за връзката между молекулното тегло и обема на газообразните тела. Ученият извлича формула за изчисляване на молекулното тегло на газ, т.е. за първи път е дадена формулировката на закона Авогадро-Жерар. По-късно изтъкнатият руски физикохимик Е. Бирон пише: „Доколкото знам, Д. И. Менделеев е първият, който вярва, че вече можем да говорим за [[Закон на Авогадро|закона на Авогадро]], тъй като хипотезата, във формата, в която законът за първи път е формулиран, е обоснована с експериментална проверка“.
Ред 118:
Концепцията за [[Етер (физика)|световния етер]] има голямо влияние върху възможното решение на този проблем през XIX век. Предполага се, че етерът, който изпълва междупланетното пространство, е средата, която предава [[светлина]], [[топлина]] и [[гравитация]]. Изследването на силно разредените газове изглежда възможно средство за доказване на съществуването на споменатата субстанция, когато свойствата на „обикновеното“ вещество вече не може да скрие свойствата на „етера“.
Една от хипотезите на Д. И. Менделеев е, че специфичното състояние на въздушните газове при високо разреждане може да бъде етер или някакъв вид газ с много ниско тегло. Д. И. Менделеев в „Основи на химията“ 1871 г. пише: „По-лекият е етерът, милиони пъти“ и в работната книга от 1874 г. той още по-ясно изразява мисълта: „При нулево налягане въздухът има някаква плътност, това е етер!“. Въпреки това, сред публикациите му по това време не са изразени такива специфични съображения. В контекста на предположенията, свързани с поведението на силно разреден газ ([[инертен газ|инертен]] –
При цялата хипотетична ориентация на първоначалните предпоставки на тези изследвания, основният и най-важен резултат в областта на физиката, получен от Д. И. Менделеев се оказва извличането на общото уравнението за състоянието на [[идеален газ|идеалния газ]], съдъжащо [[универсална газова константа|универсалната газова константа]]. Много важно, но донякъде преждевременно, е въвеждането на термодинамичната температурна скала, предложена от Д. И. Менделеев.
Ред 128:
Създава също и химичната теория на [[вода|водните]] [[разтвор]]и, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химично взаимодействие. През 1860 г. открива [[Абсолютна температура|абсолютната температура]] на [[кипене]]то.
През целия си живот Д. И. Менделеев не отслабва интереса си към темата за [[разтвор]]ите. Най-значимите му изследвания в тази област датират от средата на 1860-те години, а най-важните
Менделеев показва, че правилното разбиране на разтворите е невъзможно без да се вземе предвид тяхната химия, връзката им с определени съединения и сложното химическо равновесие в тях. В тези три аспекта се заключава основното им значение. Самият Д. И. Менделеев обаче никога не нарича научните си предложения в областта на разтворите [[теория]]
Заслужава да се отбележи, че развивайки тази насока, ученият първо априори представя идеята за [[температура]]та, при която височината на менискуса ще бъде нула и през май 1860 г. провежда серия от експерименти. При определена температура, която експериментаторът нарича абсолютна точка на кипене, нагряваният в парафинова вана [[силициев хлорид]] (SiCl<sub>4</sub>) в затворен обем „изчезва“, преминавайки в пара. В статия, посветена на изследването, Д. И. Менделеев съобщава, че при абсолютната точка на кипене пълният преход на течност към пара се съпровожда с намаляване на [[повърхностно напрежение|повърхностното напрежение]] и топлината на изпарение до нула. Тази работа е първото голямо постижение на учения.
|