Аугуст фон Макензен: Разлика между версии

| име= Аугуст фон Макензен

[[Файл:August von Mackensen in Sofia 1916.jpg|мини|ляво|250п|{{center|Макензен в София през 1916  г. заедно с цар [[Фердинанд I]] и български генерали}}]]

В началото на Първата световна война Макензен командва 17-ти армейски корпус като част от 8-ма армия, първо под командата на генерал [[Притвиц]], а после - – от генерал [[Хинденбург]], и участва в битките при [[Битка при Гумбинен|Гумбинен]] и [[Битка при Таненберг (1914)|Таненберг]]. По-късно през годината Макензен взема командването на новата 9-та армия и е награден с [[орден за храброст]] за действията си около [[Лодз]] и [[Варшава]]. През пролетта на [[1915]] година ръководи [[Горлицки пробив|Горлицкия пробив]] в руските позиции, превземайки на [[Пшемишъл]] и [[Лвов]].

В [[1916]] година Макензен води успешна кампания срещу [[Румъния]] (под командването на генерал [[Ерих фон Фалкенхайн]]). Той командва многонационалната армия от [[българи]], [[турци]] и [[германци]]. Въпреки това атаките му са много успешни, разбивайки [[румънци|румънските]], [[руснаци|руски]] и [[сърби|сръбски]] части, изправени срещу него. По време на боевете в [[Добруджа]] Макензен влиза в конфликт с командващия [[Трета българска армия]] - – генерал [[Стефан Тошев]], който отстоява интересите на българската страна.

След тази кампания е награден с "Schwarzer„Schwarzer Adler"Adler“ (черен орел), най-високият по ранг рицарски орден в Прусия и е повишен във фелдмаршал. От [[1917]] година е военен губернатор на Румъния. Последната му кампания е опитът да разгроми дезорганизираната румънска армия (след като офанзивата на Керенски е отхвърлена). Но опитът е неуспешен ([[битка при Марасещи]]) с тежки загуби за двете страни. В края на войната е пленен от френската армия на генерал [[Луи Франше д'Еспере]] в [[Унгария]] и е държан като военнопленник до ноември [[1919]] година.