Разлика между версии на „Маниеризъм“

Подмяна на лошо калкиран английски израз ("role model") с български ("образец за подражание")
м
(Подмяна на лошо калкиран английски израз ("role model") с български ("образец за подражание"))
В края на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]] младите артисти изживяват криза. Изглеждало, че всичко, което може да бъде постигнато е вече сторено. Няма повече трудности, технически или други, които да бъдат преодолявани. Детайлното познаване на анатомията, светлината, физиономията и начина по който хората отразяват емоции с лицето и жестовете си, новаторското използване на хора в образни композиции, употребата на тънки разлики в тона, всичко това е вече почти перфектно. Младите артисти имат нужда от нова цел и търсят нови подходи. В този момент започва да се развива Маниеризмът. В зависимост от това на кои източници се позоваваме, Маниеризмът се заражда между 1510 и 1520 във Флоренция или Рим или в двата града едновременно.
 
=== Корени и ролевиобразци моделиза подражание ===
Периодът е описван като „'''естествено продължение'''“ на изкуството на [[Андреа дел Сарто]], Микеланджело и Рафаело. Още от ранна възраст Микеланджело развива собствен, силно оригинален стил, който първоначално има голям успех и често е копиран и имитиран от художниците от това време. Едно от качествата, на които най-много се възхищават съвременниците му е неговото ''terribilità'', чувството, вдъхващо страхопочитание и величественост. Заради това стилът на Микеланджело е изучаван от останалите художници, които го копират (копирането на утвърдени платна е обичайния начин за обучение на начинаещите художници). [[Таван на Сикстинската капела|Таванът на Сикстинската капела]] осигурява безброй примери, които художниците да следват и по-конкретно игнудите и [[Сибила Либийска]], [[вестибюл]]ът на [[библиотека Лауренциана]], фигурите в гробниците на [[Медичи]]те и най-вече в „[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]“. Късният Микеланджело е този на големите ролевиобразци моделиза подражание на Маниеризмаманиеризма. Това забелязва и самият той и може би дори го дразни понякога. Младите художници започват да нахлуват в дома на Микеланджело и крадат рисунките му. На едно място в „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“, Вазари отбелязва, че Микеланджело казал веднъж: „Следващите не могат никога да задминат тези които следват“.
 
==== Състезателният дух ====
 
== Скулптура ==
[[Файл:Michelangelos David.jpg|мини|230px|upright|„[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“ (1504) от Микеланджело е една от най-известните творби на Ренесанса и ролеви моделобразец за подражание на много от ранните италиански маниеристични скулптори.]]
 
Както в живописта, ранната италианска маниеристична скулптура представлява опит за намиране на оригинален стил, който да надмине Зрелия ренесанс, което в частност при скулптурата означава Микеланджело. Голяма част от този сблъсък се изразява в поръчките за [[Площад Синьория|Синьорията]] във Флоренция, точно до „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“ на Микеланджело. [[Бартоломео Бандинели]] се захваща с „[[Херкулес и Как]]“, която на времето е била по-популярна тема отколкото е днес. Статуята злонамерено е сравнявана от [[Бенвенуто Челини]] с „чувал с пъпеши“. Въпреки това тя има продължително влияние, особено по отношение на релефните панели по постаментите. Както и много други маниеристи, Бандинели премахва много по-голяма част от оригиналния блок, отколкото Микеланджело би премахнал. Бронзовата статуя на Челини „[[Персей с главата на Медуза]]“ е несъмнено шедьовър, замислен с осем гледни точки, което е друга характерна маниеристична черта. В сравнение със статуите на Давид от Микеланджело и Донатело тя е изкуствено стилизирана. Златар по професия, Челини е известен и със своята солница (1543), която е първата му скулптура.
Анонимен потребител