Уикипедия

Марсилио Фичино: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
поправка на мъртъв линк
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире-числа, 2 интервала, URL (ползвайки Advisor)
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Филине Валдарно]], [[Флоренция (провинция)|Флоренция]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-място = [[Вила Медичи вди КареджиКареги]], [[Флоренция]], [[Свещена Римска империя]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
Ред 15:
| идеи =
| текстове =
| образование = [[Флорентински университет]]
| повлиян = [[Платон]], [[Плотин]], [[Прокъл]], [[Плитон]], [[Джон Арджиропулос]]
| повлиял = [[Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм|Хайнрих Корнелий Агрипа]], [[Джон Дий]], [[Джордано Бруно]]}}
| повлиял = }}
}}
 
'''Марсилио Фичино''' ({{lang-it|Marsilio Ficino}}, {{lang-la|Marsilius Ficinus}}) е [[Италия|италиански]] [[философ]], [[теолог]], [[астролог]], един от най-влиятелните мислители на италианския [[Италиански ренесанс|Италианския ренесанс]]. Възобновява [[Платонова академия|Платоновата академия]] и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]].
 
== Биография ==
Роден е на [[19 октомври]] [[1433]] г. във [[Филине Валдарно]], селище край [[Флоренция]]. Баща му е бил личен лекар на [[Козимо Медичи]].
Марсилио Фичино е роден на [[19 октомври]] [[1433]] г. във Филине Валдарно, селище край [[Флоренция]]. Баща му е бил личен лекар на [[Козимо Медичи]]. Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет, под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]], като възраждат интереса към философията на [[платонизъм|платонизма]] и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо [[Лоренцо Медичи]]. Умира на [[1 октомври]] [[1499]] г. и е погребан във [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]].▼
 
▲Марсилио Фичино е роден наУчи [[19Гръцки октомвриезик|гръцки]] [[1433]]и г.латински във Филине Валдарноезик, селищефилософия крайи [[Флоренциямедицина]]. Баща му е бил личен лекар навъв [[Козимо Медичи]]. Учи гръцки и латински език, философия и медицина въвФлорентински университет|Флорентинския университет]], под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]], като възраждат интереса към философията на [[платонизъм|платонизма]] и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо [[Лоренцо Медичи]]. Умира на [[1 октомври]] [[1499]] г. и е погребан във [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]].
[[Файл:Zaccaria in the temple by dghirlandaio.jpg|мини|250px|ляво|Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „''Захария в храма''“ (1486–1490), фреска от [[Доменико Гирландайо]].]]▼
 
Умира на [[1 октомври]] [[1499]] г. във [[Вила Медичи ди Кареги]] на 65-годишна възраст. Погребан е във [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]].
 
▲[[Файл:Zaccaria in the temple by dghirlandaio.jpg|мини|250px|ляво|Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „''Захария в храма''“ (1486–14901486 – 1490), фреска от [[Доменико Гирландайо]].]]
 
== Творчество ==
Марсилио Фичино е автор на много произведения върху [[платонизъм|платонизма]], [[неоплатонизъм|неоплатонизма]], [[астрология]]та, [[магия]]та, [[медицина]]тамедицината и др. Превежда на латински [[Платон]], [[Плотин]], [[Порфирий (философ)|Порфирий]], [[Ямблих]], [[Прокъл]], [[Дионисий Ареопагит]], [[Михаил Псел]], както и [[херметизъм|херметическите]] текстове от ''Corpus Hermeticum'', свързани с [[Хермес Трисмегист]], Орфическите химни, свързани с [[Орфей]], Халдейските оракули, свързани със [[Заратустра]], съчинения на [[питагорейство|питагорейците]] и др.
 
С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на [[питагорейство]]то, [[платонизъм|платонизма]], [[неоплатонизъм|неоплатонизма]], [[херметизъм|херметизма]] с [[християнство]]то. Негов приятел и ученик е [[Джовани Пико делла Мирандола|Пико делла Мирандола]]. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на [[Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм|Хайнрих Корнелий Агрипа]], [[Джон Дий]], [[Джордано Бруно]] и др.
 
== Съчинения ==
Line 40 ⟶ 44:
* „Пет ключа към Платоновата мъдрост“, 1474 („''Quinque claves Platonicae sapientiae''“)
* „Компендиум на Платоновата теология“, 1474 („''Compendium Platonicae theologiae''“)
* „Платоновата теология, за безсмъртието на душите“, 1474 („''Theologia platonica de immortalitate animarum''“) – [http://philosophia.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0платоновата-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8Fтеология-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0книга-xvi-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0глава-1-7/ ''Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1- – 7.''] в сп. [http://philosophia.bg/ ''Philosophia'']
* „За християнската религия“, 1476 („''De religione Christiana''“)
* „За отнасянето на апостол Павел на седмото небе“, 1476 („''De raptu Pauli''“)
Line 56 ⟶ 60:
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://philosophymedieval.org/2010/10/12/ficino-felicitas/ '''За щастието'''] прев. от лат. Цочо Бояджиев
* {{икона|bg}} [http://archive.li/8leZw ''Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1- – 7.''] в сп. [http://philosophia.bg/ ''Philosophia''], прев. от лат. Зорница Радева
* {{икона|it}} [http://www.ficino.it/ Общество „Марсилио Фичино“]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марсилио_Фичино“.