Вили Щоф: Разлика между версии

'''Вили Щоф''' ({{lang-de|Willi Stoph}}) ([[9 юли]] [[1914]], [[Берлин]] - – [[13 април]] [[1999]], Берлин) е германски партиен и държавен деец, герой на труда, [[армейски генерал]].

Член е на [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ) от 1931 до 1946 г. Участва в съпротивата против [[хитлер]]изма. Призован е във [[Вермахт]]а и служи в артилерийски полк (1935- – 1937), след което работи в архитектурна фирма в Берлин. Мобилизиран е (1940) и участва във [[Втората световна война]] на Източния фронт на територията на [[СССР]]. Там е ранен (1942) и награден с ордена „[[Железен кръст]]“ 2-ра степен<ref>[http://www.runde-ecke-leipzig.de/sammlung/Zusatz.php?w=w00237 Willi Stoph (1914—19991914 – 1999). Vorsitzender des Ministerrates der DDR]</ref>. Пленен е от съветски войници през 1945 г.

Член е на [[Германска единна социалистическа партия|Германската единна социалистическа партия]] (ГЕСП) от нейното основаване (1946) до изключването му в края на 1989 г. От [[1950]] г. е член на Централния комитет на ГЕСП, а от [[1953]] г. - – член на [[Политбюро]] на ЦК на ГЕСП.

Щоф е министър на вътрешните работи ([[1952]]- – [[1955]]), после министър на националната отбрана ([[1956]]- – [[1960]]), когато е произведен (първи в страната) в звание армейски генерал. От [[1954]] е заместник-председател, а от [[1962]] до [[1964]] г. е първи заместник-председател на Министерския съвет. Той е председател на Министерския съвет и заместник-председател на Държавния съвет на [[ГДР]] от [[23 септември]] 1964 до [[3 октомври]] [[1973]] г., когато наследява починалия [[Валтер Улбрихт]] като председател на Държавния съвет на ГДР (фактически държавен глава на страната). На най-висшата държавна длъжност остава до [[26 октомври]] [[1976]] г., когато отново застава начело на правителството.

Носител е на ордените „Карл Маркс“ , [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] (1972) и [[13 века България (орден)|„13 века България“]] (1989).