Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

м
'''Радио „Свободна Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война]] и финансирано от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е било финансирано и от ЦРУ. Започва да съществува от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]].
 
То се финансира от правителството на [[САЩ]]. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими. Започва да работи от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]]. От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]], а от 1995 г. – в [[Прага]].
От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]].
 
== Предавания за НРБ ==
== В социалистическа България ==
До към средата на 1960-те години забавните програми на Свободна„Свободна ЕвропаЕвропа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става тоталнопълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и други. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по това време просъветски режимипр.
 
Един отСред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка, аи баща унгарец, тя бяга от България буквално в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и почти веднагаскоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 801980-те години. Именно в него КаролТя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в различните новогодишни издания на предаването.<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда - забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011'']</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref>
 
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Социализъм|социализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, които са остра критика на социалистическите порядки.
 
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (НезависимотоНезависимо дружество за защита правата на човека, ДвижениетоДвижение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести<ref name="Predav"/>.
 
== СледДейност след 1989 г. ==
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европарадиото работят еднинякои от най-добрите български журналисти на 901990-те години – [[Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]].
 
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите наза новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова„Нова ЕвропаЕвропа“]] – наследник на „Свободна Европа“.
 
На 21 януари 2019 г. Свободна„Свободна ЕвропаЕвропа“ подновява работата си в България.
 
== Източници ==
 
{{СОРТКАТ:Свободна Европа, радио}}
[[Категория:Радиостанции|Свободна Европа]]
[[Категория:Радио в САЩ]]
[[Категория:Студена война]]
[[Категория:Антикомунизъм]]
[[Категория:Медии в Германия]]
[[Категория:Култура в Ню Йорк]]
[[Категория:Култура в Мюнхен]]
[[Категория:Култура в Прага]]
[[Категория:АнтикомунизъмМедии в Чехия]]
[[Категория:МедииРадиостанции в Германия|Свободна Европа]]
[[Категория:Държавни медии]]
[[Категория:Студена война]]
[[Категория:Антикомунизъм]]
[[Категория:Държавни медии]]