Разлика между версии на „Самуил“

редакция без резюме
м (формат дати)
През 986 година във Византия отново избухва бунт, българите решават да използват момента и нападат [[Солун]], където е разположена голяма вражеска войска. След битки до 989 година областите на [[Епир]], почти цялата Солунска област, както и крепостите [[Верия]] и [[Сервия]] са присъединени към България, която отново се простира на три [[море]]та.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 645 – 647</ref>
 
През 989 г. размириците във Византия най-накрая приключват, бунтовниците са разбити, а разпрата с Вардар Склир завършва с помилването му. Така императорът може да се насочи вниманието си изцяло срещукъм България. Към 991 г. войната с българите пламва отново, а междувременно българският цар – Роман е пленен и откаран в [[Цариград]].
 
Войната на Балканите приключва през 995 година, защото Византия е нападната от [[Фатимиди]]те, поради което Василий отново оставя настрана българите. Самуил се възползва и след като си връща изгубените територии, се отправя към Солун. Срещу него е изпратен синът на солунският [[дук]], [[Ашот Таронит|Ашот]] който е победен и пленен от българските армии. Самуил е решен да щурмува Солун, той предвидливо разделя войската си на части и подготвя множество [[засада|засади]], след което напада града с малък отряд, който бързо е разбит от дук Григорий. Дукът помисля, че е победил и започва да преследва избягалите от отряда, тогава се натъква на една от засадите, армията му е победена и той също загива в боя.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449</ref>
[[Файл:Skylitzes-Ouranos kills Bulgarians.jpg|ляво|мини|280px|Византийците предвождани от Никифор Уран убиват българи]]
След Солун, Самуил превзема отново Тесалия, преминава отбраната на прохода [[Термопили]] и нахлува в [[Атика]], след нея прониква и в [[Пелопонес]].<ref name="Ioannes">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449 – 450</ref>
 
Притеснен от тези събития, Василий II изпраща пълководеца [[Никифор Уран]]. През 996 г. Самуил се връща обратно, за да не допусне византийците да му отнемат част от земите, и се среща с Уран до [[река]] [[Сперхей]]. В този момент реката е придошла и двете армии дълго стоят на двата отсрещни бряга. През нощта, византийците откриват [[брод]] през реката и нападат българите, докато те спят. Следва безмилостно клане, а Самуил и синът му [[Гавраил Радомир]] са ранени и едвам успяват да се спасят.<ref name="Ioannes" /> [[Никифор Уран]] пленява 12 000 българи и за известно време България остава без налични сили за борба срещу ромеите.
 
=== Като български цар ===
[[Файл:RizMap10.jpg|250px|мини|Карта на Самуилова [[България]]]]
През 997 година достига вест, че плененият български цар Роман е починал в [[катакомби]]те на Цариград. С неговата смърт умира и династията на [[Крум]]. По това време няма законен владетел на българскиятбългарския престол, затова изборът пада на най-близкиятблизкия родственик на [[Симеон Велики]] и този, който през всички тези години на война води българските войски – Самуил.
 
През същата година Самуил се провъзгласява за цар на България.<ref>Ф. Шишиħ, ''„Летопис попа Дукльана“'', Београд, 1928, стр. 330</ref>
 
Новата Самуилова династия трябва да получи международно признание, но тъй като отношенията между българи и византийци не са добри, Самуил получава благословията не на [[вселенски патриарх|патриарха]], а на [[папа|римския папа]], който го провъзгласяпровъзгласява за император (цар) на българите.<ref>Ив. Дуйчев, Преписката на папа Инокентий II с българите, стр. 310</ref>
 
[[Файл:Jovan Vladimir, Greek icon.jpg|ляво|180px|мини|Икона на Свети Иван Владимир]]
 
==== Династични бракове ====
По същото време на сватбата на Теодора с Иван Владимир, Самуил сключва още една „брачна сделка“ със сватбата на пленения Ашот и дъщеря си [[Мирослава Българска|Мирослава]]. След сватбата Ашот е направенназначен за управител на [[Драч]]. Този ход цели укрепване на южните български територии.<ref>Ив. Дуйчев, ''„Из старата българска книжарница“'', стр. 102</ref>
 
Самуил влиза и в съюз с [[Унгария]], чрез женитбата на сина си Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския владетел [[Геза Унгарски|Геза]].<ref>Ив. Венедиков, ''„Първият брак на Гавраил Радомир“'', София, 1973, стр. 144 – 149</ref>
 
==== Обрат във войната с Византия ====
Докато Самуил се намира в Сърбия, Византия събира силите си и в продължение на 3 [[месец]]амесеца войските, предвождани от [[Никифор Уран]], извършват нападения над българските земи.<ref>Р. В. Розен, ''„Император Василий Болгаробойца“'', стр. 34</ref>
 
През 1001 г. Василий II изпраща войските си отвъд [[Стара планина]] и превзема [[Плиска]], [[Велики Преслав|Преслав]] и [[Дръстър]]. Армиите на императора продължават да извършват нападения, докато накрая Североизточна България пада отново.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 452</ref>
 
През 1002 г. византийците се насочват към южните части на България, с цел да си върнат [[Тесалия]]. Когато достигат крепостта [[Бер|Верея]], управителят ѝ [[Добромир (управител на Бер)|Добромир]] не се съпротивлява, а дори минава на страната на византийците. Крепостта [[Колидрон]] също се предава без бой. Не е такова положението с крепостта [[Сервия]] – управителят ѝ [[Никулица]] успява да задържи дълго време армиите на противника, но когато врагът прониква в крепостта и притиска защитниците ѝ, българите се предават. Василий II нарежда Никулица да бъде отведен в Цариград, където му присъждат титлата [[патриций]], с цел да бъде привлечен на византийска страна, поради добрите си качества, но Никулица успява да избяга и се връща при Самуил, с когото планират действията на българските войски. В края на годината българите нападат отново крепостта Сервия, но атаката не успява и Никулица е повторно пленен.<ref name="Ioanness.Historia">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454 – 455</ref>
 
Василий II продължава походите си в Македония и скоро стига до [[Воден]]. След продължителна обсада градът е превзет.<ref name="Ioanness.Historia" />
Василий решава веднага да се възползва от създалата се ситуация и през лятото на 1003 г. се насочва на юг, подкрепен от унгарски войски. Скоро Василий се оказва пред [[Скопие]]. Междувременно Самуил вече се е завърнал. Двете армии са очи в очи, но разделени от буйните води на Вардар. И тук българският цар допуска същата грешка, както при р. Сперхей. Ромеите намират брод, разбиват българската армия и превземат Скопие. След това ромейският император се насочва към здравата [[Пернишка крепост]], управлявана от [[Кракра Пернишки|Кракра]], който се слави като опитен воин и умел стратег. Византийската армия понася тежки загуби и е принудена да се оттегли. Василий се завръща в Цариград, минавайки през [[Филипопол]].<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 455</ref> След фиаското на императора при Перник, българите успяват да си върнат Скопие.
 
През 1004 година Самуил се възползва от тежките загуби на Византия при битката за Перник и отново напада Солун но, не го превзема<ref name="Zlat689690">Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 689 – 690</ref>, но пленява византийския военачалник [[Йоан Халда]].<ref>Чолпанов, Б., Гюзелев, В., ''Бележити българи'', том I, София, 1967, с. 147</ref> Загубите, които българите претърпяват през тези 4 години, са твърде значителни.
 
След тези военни неуспехи на Самуил, много от военачалниците и управителите му напускат България. През 1005 г. арменецът Ашот, който е женен за Мирослава, дъщерята на Самуил, бяга от [[Драч]] заедно с нея, среща се с Василий II и му предава властта над Драчката област.
 
От 1006 година нататък сраженията между българи и византийци продължават без да спират, като през 1009 г. ромейските войски разбиват българската армия при Крета, но Василий II не успява да се възползва максимално. Положението не се променя до 1013 г.<ref name="Zlat689690" /> Василий предприема поход след поход срещу българите, които методично са притискани в най-различни точки. Дори и през зимата, ромеите продължават да опустошават части от България.
==== Смърт ====
{{основна|Беласишка битка}}
Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена- (дема) при днешното село [[Ключ (село)|Ключ]],<ref>[http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'', Македонски преглед, 1993, кн. 2, стр. 75 – 88]</ref> тъй като армиите на Василий II се очаква да минат от тамоттам. Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът [[Никифор Ксифий]] намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 693 – 703</ref> Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници<ref>Вероятно броят е бил преувеличен.</ref>. Самият Самуил е ранен, коитоно сапрестолонаследникът ослепениГаврил иРадомир го спасява като го качва на всекиседлото 100на есобствения оставенси единкон си едного здравоотвежда оков укрепения град [[Прилеп (град)|Прилеп]], заотбраняван даот води[[Ивац]].<ref>Пламен другитеПалов, по„Забравеното пътяСредновековие“, къмизд. домаБългарска история, 2019 г., Гледкатастр. на70. ослепенатаISBN:978-619-7496-14-7</ref> армияВ поразилаПрилеп Самуилцарят престоява няколко седмици, след което през Битоля и довелаЛерин дое преждевременнатаотведен мув смъртПреспа, накоето 6отбелязва октомврии същатавизантийският годинаисторик [[Михаил Аталиат]].<ref>IoannesПламен ScylitzesПалов, „Забравеното Средновековие“, изд. HistoriaБългарска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
 
След поражението при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“ (според [[Теофилакт Вотаниат]])<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 71. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) умира.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia.</ref>
 
В израз на благодарност за това му деяние Василий II по-късно е удостоен от византийците с прозвището „Българоубиец“ ([[гръцки]]: Βουλγαροκτόνος). Днес [[булевард]]и в [[Атина]], [[Солун]] и други градове в [[Гърция]] носят името „Василий Българоубиец“, в чест на императора, победил Самуил.