Уикипедия

Самуил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 137:
Тази версия за освобождаването на североизточна България от византийска власт е подложена на сериозни критики след откриването на византийски печати при археологически разкопки в старата българска престолнина Велики Преслав. Въпросните печати сочат, че византийското административно присъствие в тези земи е продължило поне до август 986 г.<ref>Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 108, 153 – 154</ref>
 
Скоро след освобождаването на българските територии от [[река]] [[Дунав]] до [[Стара планина]], българите се насочват към Отвъддунавска България, която също е поробена. Византийските сили там не са добре подготвени за война и скоро отстъпват<ref>Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), София 2005, с. 195</ref>.<ref name="Грујиħ">Р. Грујиħ, ''„Три хиландарске повлье“'', стр. 14</ref>
 
Мойсей обсажда [[Сяр|Серес]], но случайно хвърлен камък от [[крепост]]та го убива на място<ref name="Бобчев">С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118</ref>, Давид също загива при странни обстоятелства. Той е убит от наемни убийци край Преспа. Често съвременните историци твърдят, че зад тези убийства стои Самуил с цел да си осигури самостоятелна власт, но подобни предположения не са доказани<ref name="Бобчев" />. Действията на двамата братя преди смъртта им привличат вниманието на Византия към тях, което дава възможност на Самуил да се подготви за ново настъпление.
Ред 181:
След Солун, Самуил превзема отново Тесалия, преминава отбраната на прохода [[Термопили]] и нахлува в [[Атика]], след нея прониква и в [[Пелопонес]].<ref name="Ioannes">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449 – 450</ref>
 
Притеснен от тези събития, Василий II изпраща пълководеца [[Никифор Уран]]. През 996 г. Самуил се връща обратно, за да не допусне византийците да му отнемат част от земите, и се среща с Уран до [[река]] [[Сперхей]]. В този момент реката е придошла и двете армии дълго стоят на двата отсрещни бряга. През нощта византийците откриват [[брод]] през реката и нападат българите, докато те спят. Следва безмилостно клане, а Самуил и синът му [[Гавраил Радомир]] са ранени и едвам успяват да се спасят.<ref name="Ioannes" /> [[Никифор Уран]] пленява 12 000 българи и за известно време България остава без налични сили за борба срещу ромеите.
 
=== Като български цар ===
Ред 194:
 
==== Война със сърбите ====
Като български цар първите си военни действия Самуил води срещу [[сърби]]те през 998 г., вероятно за да предотврати евентуален [[Съюз (обединение)|съюз]] на Византия с тях.
 
Веднага щом разбира за нападението, сръбският княз [[Йоан Владимир|Иван Владимир]] се оттегля с армията и народа си към планините, Самуил установява част от войските си в околностите на планините и обсажда крепостта [[Улцин]] с останалата част. Иван Владимир получава шанс от Самуил да се предаде, той не се съгласява, тогава българският владетел прибягва до услугите на един сръбски [[жупан]], който сам предлага услугите си преди това, скоро сръбският крал се предава.<ref name="Шишиħ">Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331</ref> Иван Владимир е заточен в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], след което българите превземат [[Котор]] и [[Далмация]] и настъпват към [[Дубровник]], но опитът на Самуил да овладее града не сполучват и затова той се отправя и завладява областите [[Босна (област)|Босна]] и [[Стара Рашка|Рашка]].<ref name="Шишиħ" />
Ред 205:
По същото време на сватбата на Теодора с Иван Владимир, Самуил сключва още една „брачна сделка“ със сватбата на пленения Ашот и дъщеря си [[Мирослава Българска|Мирослава]]. След сватбата Ашот е назначен за управител на [[Драч]]. Този ход цели укрепване на южните български територии.<ref>Ив. Дуйчев, ''„Из старата българска книжарница“'', стр. 102</ref>
 
Самуил влиза и в съюз с [[Унгария]], чрез женитбата на сина си Гавраил Радомир ис дъщерята на унгарския владетел [[Геза Унгарски|Геза]].<ref>Ив. Венедиков, ''„Първият брак на Гавраил Радомир“'', София, 1973, стр. 144 – 149</ref>
 
==== Обрат във войната с Византия ====
Ред 217:
 
==== Война с Унгария, ново настъпление срещу Византия ====
След сватбата на Самуиловия син, [[Гавраил Радомир]] и дъщерята на унгарския крал [[Геза Унгарски|Геза]], настъпват приятелски отношения между двете страни. Но след смъртта на унгареца Геза, противниците на унгарския престолонаследник, Гюла и Купан, са подкрепени от [[болярин]]а [[Охтум]], който по това време е областен управител на териториите на България, намиращи се отвъд Дунав.
 
Когато синът на Геза, [[Стефан I Унгарски|Стефан]], се възкачва на престола, той решава да разтрогне брака между Гавраил Радомир и унгарската принцеса. Българите продължават да подкрепят Гюла и Купан и скоро Унгария навлиза в България от северозапад.<ref>Legenda Sancti Gerhardi episcopi, стр. 492 – 493</ref> От тези затруднения на българите се възползва Византия. През 1002 г. започва обсадата на [[Видин]], който е блокиран от ромеите в продължение на повече от осем месеца,<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454</ref> докато накрая крепостта пада след предателството на видинския [[митрополит]].<ref>Й. Иванов, ''„Български старини из Македония“'', София, 1970, стр. 557</ref>
Ред 235:
==== Смърт ====
{{основна|Беласишка битка}}
Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена (дема) при днешното село [[Ключ (село)|Ключ]],<ref>[http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'', Македонски преглед, 1993, кн. 2, стр. 75 – 88]</ref>, тъй като армиите на Василий II се очаква да минат оттам. Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът [[Никифор Ксифий]] намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 693 – 703</ref> Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници<ref>Вероятно броят е бил преувеличен.</ref>. Самият Самуил е ранен, но престолонаследникът Гаврил Радомир го спасява като го качва на седлото на собствения си кон и го отвежда в укрепения град [[Прилеп (град)|Прилеп]], отбраняван от [[Ивац]].<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В Прилеп царят престоява няколко седмици, след което през Битоля и Лерин е отведен в Преспа, което отбелязва и византийският историк [[Михаил Аталиат]].<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
 
След поражението при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“ (според [[Теофилакт Вотаниат]])<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 71. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) умира.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia.</ref>
Ред 248:
През 1969 година гръцкият археолог професор [[Николаос Муцопулос]] прави разкопки в базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанското езеро]] и в десния ѝ [[наос]] открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.<ref>Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.</ref><ref>Едно от косвените доказателства, че това е самуиловият гроб се свързва с мощите на св. Ахил, които царят пренася приживе в България, поради което някои историци смятат за логично Самуил да е бил погребан в базиликата „Свети Ахил“.</ref>
 
[[Антропология|Антропологичните]] изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата [[лакътна кост]] е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140° (вероятно в резултат от травмата получена при раняването на царя в битката при река Сперхей).<ref>Вероятно царят е получил травмата по време на битката при Сперхей. По време на бягството му ръката на Самуил е зараснала накриво (изминал е около 400 километра, за да се завърне в България)</ref><ref name="Andreev1999" />
 
Днес тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в [[Солун]]. Професорът е готов да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.<ref>[http://www.varnacity.info/spodeleno.php?page=news_show&nid=7984 в. ''„Стандарт“'', 14 януари 2007, Държат в шкаф костите на Самуил]</ref><ref>{{cite news |title= Проф. Казимир Попконстантинов: Предложението за размяна на самуиловите кости е провокация от Гърция
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Самуил“.