Разлика между версии на „Самуил“

редакция без резюме
Тази версия за освобождаването на североизточна България от византийска власт е подложена на сериозни критики след откриването на византийски печати при археологически разкопки в старата българска престолнина Велики Преслав. Въпросните печати сочат, че византийското административно присъствие в тези земи е продължило поне до август 986 г.<ref>Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 108, 153 – 154</ref>
 
Скоро след освобождаването на българските територии от [[река]] [[Дунав]] до [[Стара планина]], българите се насочват към Отвъддунавска България, която също е поробена. Византийските сили там не са добре подготвени за война и скоро отстъпват<ref>Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), София 2005, с. 195</ref>.<ref name="Грујиħ">Р. Грујиħ, ''„Три хиландарске повлье“'', стр. 14</ref>
 
Мойсей обсажда [[Сяр|Серес]], но случайно хвърлен камък от [[крепост]]та го убива на място<ref name="Бобчев">С. Бобчев, ''„Старобългарски правни паметници“'', стр. 118</ref>, Давид също загива при странни обстоятелства. Той е убит от наемни убийци край Преспа. Често съвременните историци твърдят, че зад тези убийства стои Самуил с цел да си осигури самостоятелна власт, но подобни предположения не са доказани<ref name="Бобчев" />. Действията на двамата братя преди смъртта им привличат вниманието на Византия към тях, което дава възможност на Самуил да се подготви за ново настъпление.
След Солун, Самуил превзема отново Тесалия, преминава отбраната на прохода [[Термопили]] и нахлува в [[Атика]], след нея прониква и в [[Пелопонес]].<ref name="Ioannes">Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 449 – 450</ref>
 
Притеснен от тези събития, Василий II изпраща пълководеца [[Никифор Уран]]. През 996 г. Самуил се връща обратно, за да не допусне византийците да му отнемат част от земите, и се среща с Уран до [[река]] [[Сперхей]]. В този момент реката е придошла и двете армии дълго стоят на двата отсрещни бряга. През нощта византийците откриват [[брод]] през реката и нападат българите, докато те спят. Следва безмилостно клане, а Самуил и синът му [[Гавраил Радомир]] са ранени и едвам успяват да се спасят.<ref name="Ioannes" /> [[Никифор Уран]] пленява 12 000 българи и за известно време България остава без налични сили за борба срещу ромеите.
 
=== Като български цар ===
 
==== Война със сърбите ====
Като български цар първите си военни действия Самуил води срещу [[сърби]]те през 998 г., вероятно за да предотврати евентуален [[Съюз (обединение)|съюз]] на Византия с тях.
 
Веднага щом разбира за нападението, сръбският княз [[Йоан Владимир|Иван Владимир]] се оттегля с армията и народа си към планините, Самуил установява част от войските си в околностите на планините и обсажда крепостта [[Улцин]] с останалата част. Иван Владимир получава шанс от Самуил да се предаде, той не се съгласява, тогава българският владетел прибягва до услугите на един сръбски [[жупан]], който сам предлага услугите си преди това, скоро сръбският крал се предава.<ref name="Шишиħ">Ф. Шишиħ, „Летопис попа Дукльана“, Београд, 1928, стр. 331</ref> Иван Владимир е заточен в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], след което българите превземат [[Котор]] и [[Далмация]] и настъпват към [[Дубровник]], но опитът на Самуил да овладее града не сполучват и затова той се отправя и завладява областите [[Босна (област)|Босна]] и [[Стара Рашка|Рашка]].<ref name="Шишиħ" />
По същото време на сватбата на Теодора с Иван Владимир, Самуил сключва още една „брачна сделка“ със сватбата на пленения Ашот и дъщеря си [[Мирослава Българска|Мирослава]]. След сватбата Ашот е назначен за управител на [[Драч]]. Този ход цели укрепване на южните български територии.<ref>Ив. Дуйчев, ''„Из старата българска книжарница“'', стр. 102</ref>
 
Самуил влиза и в съюз с [[Унгария]], чрез женитбата на сина си Гавраил Радомир ис дъщерята на унгарския владетел [[Геза Унгарски|Геза]].<ref>Ив. Венедиков, ''„Първият брак на Гавраил Радомир“'', София, 1973, стр. 144 – 149</ref>
 
==== Обрат във войната с Византия ====
 
==== Война с Унгария, ново настъпление срещу Византия ====
След сватбата на Самуиловия син, [[Гавраил Радомир]] и дъщерята на унгарския крал [[Геза Унгарски|Геза]], настъпват приятелски отношения между двете страни. Но след смъртта на унгареца Геза, противниците на унгарския престолонаследник, Гюла и Купан, са подкрепени от [[болярин]]а [[Охтум]], който по това време е областен управител на териториите на България, намиращи се отвъд Дунав.
 
Когато синът на Геза, [[Стефан I Унгарски|Стефан]], се възкачва на престола, той решава да разтрогне брака между Гавраил Радомир и унгарската принцеса. Българите продължават да подкрепят Гюла и Купан и скоро Унгария навлиза в България от северозапад.<ref>Legenda Sancti Gerhardi episcopi, стр. 492 – 493</ref> От тези затруднения на българите се възползва Византия. През 1002 г. започва обсадата на [[Видин]], който е блокиран от ромеите в продължение на повече от осем месеца,<ref>Ioannes Scylitzes. Historia. стр. 454</ref> докато накрая крепостта пада след предателството на видинския [[митрополит]].<ref>Й. Иванов, ''„Български старини из Македония“'', София, 1970, стр. 557</ref>
==== Смърт ====
{{основна|Беласишка битка}}
Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена (дема) при днешното село [[Ключ (село)|Ключ]],<ref>[http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'', Македонски преглед, 1993, кн. 2, стр. 75 – 88]</ref>, тъй като армиите на Василий II се очаква да минат оттам. Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът [[Никифор Ксифий]] намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил.<ref>Златарски, т. 1, ч. 2, 1971, стр. 693 – 703</ref> Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници<ref>Вероятно броят е бил преувеличен.</ref>. Самият Самуил е ранен, но престолонаследникът Гаврил Радомир го спасява като го качва на седлото на собствения си кон и го отвежда в укрепения град [[Прилеп (град)|Прилеп]], отбраняван от [[Ивац]].<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> В Прилеп царят престоява няколко седмици, след което през Битоля и Лерин е отведен в Преспа, което отбелязва и византийският историк [[Михаил Аталиат]].<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 70. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
 
След поражението при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и „пада убит, изтърбушен на копието на Радомир“ (според [[Теофилакт Вотаниат]])<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 71. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>, което вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври 1014 г.) умира.<ref>Ioannes Scylitzes. Historia.</ref>
През 1969 година гръцкият археолог професор [[Николаос Муцопулос]] прави разкопки в базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в [[Малко Преспанско езеро|Малкото Преспанското езеро]] и в десния ѝ [[наос]] открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.<ref>Муцопулос, Николаос. „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа. Един исторически паметник-светиня“, София, 2007.</ref><ref>Едно от косвените доказателства, че това е самуиловият гроб се свързва с мощите на св. Ахил, които царят пренася приживе в България, поради което някои историци смятат за логично Самуил да е бил погребан в базиликата „Свети Ахил“.</ref>
 
[[Антропология|Антропологичните]] изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Антрополозите разкриват още, че лявата [[лакътна кост]] е била счупена и зараснала накриво под ъгъл 140° (вероятно в резултат от травмата получена при раняването на царя в битката при река Сперхей).<ref>Вероятно царят е получил травмата по време на битката при Сперхей. По време на бягството му ръката на Самуил е зараснала накриво (изминал е около 400 километра, за да се завърне в България)</ref><ref name="Andreev1999" />
 
Днес тленните останки на царя се намират в лабораторията на гръцкия професор в [[Солун]]. Професорът е готов да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.<ref>[http://www.varnacity.info/spodeleno.php?page=news_show&nid=7984 в. ''„Стандарт“'', 14 януари 2007, Държат в шкаф костите на Самуил]</ref><ref>{{cite news |title= Проф. Казимир Попконстантинов: Предложението за размяна на самуиловите кости е провокация от Гърция