Марчища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} +lang=el |
||
Ред 30:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Марко'' и съответства на сръбския и хърватски топоним [[Марчичи]]. Поради липсата на метатеза на -''а''р в -''ра'' в името ''Марко'', ''Марчища'' не може да се смята за старо име.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.</ref>
В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „[[Свети Николай (Марчища)|Свети Николай]]“ са запазени ценни икони.<ref name="Αρχαιολογικόν Δελτίον 572">{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1999 | month = | title = 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων | journal =Αρχαιολογικόν Δελτίον | volume = Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2 | issue = | location = Αθήνα | pages =572 | publisher = Υπουργείο Πολιτισμού | doi = | id ={{ISSN|0570-622Χ | lang = el }} | url =http://dspace.museumshops.gr/jspui/retrieve/43154/638567.pdf | format = | accessdate = }}</ref> В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref> Според [[Христо Силянов]] селото е българско и в 1906 година пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.]</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Марчища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 15 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref>
=== В Гърция ===
| |||