Разлика между версии на „Карл Ясперс“

м
форматиране, вътр. препратки
м (замяна с n-тире)
м (форматиране, вътр. препратки)
| роден-място = [[Олденбург]], [[Германия]]
| починал-място = [[Базел]], [[Швейцария]]
| националност = {{Германия}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
}}
 
'''Карл Теодор Ясперс''' ({{lang-de|Karl Theodor Jaspers}}) е немски[[германски]] [[психиатър]] и [[философ]] [[екзистенциализъм|екзистенциалист]],<ref>Chris Thornhill, [http://plato.stanford.edu/entries/jaspers/ Karl Jaspers], ''The Stanford Encyclopedia of Philosophy'', 2011.</ref> който оказва голямо влияние върху модерните [[теология]], [[психиатрия]] и [[философия]].
 
== Биография ==
[[Файл:Karl Jaspers 1910.jpg|мини|180px|ляво|Карл Ясперс (1910)]]
ЯсперсРоден е роден на [[23 февруари]] [[1883]] г. в [[Олденбург]], Германия. Показва интерес към философията още в ранна възраст, но опитът на баща му – [[юрист]] със съдебната система безспорно му оказва влияние и той записва [[право]] в университета. Скоро става ясно, че Ясперс не харесва правото и се прехвърля да учи [[медицина]] през 1902. Завършва медицина през [[1909]] г. и започва работа в психиатрична клиника в [[Хайделберг]], в която преди няколко години [[Емил Крепелин]] е работил. Ясперс не е удовлетворен от начина, по който медицинската колегия подхожда към изучаването на [[Психична болест|психичните заболявания]] и си поставя за задача да подобри психиатричния подход.
 
Завършва медицина през [[1909]] г. и започва работа в психиатрична клиника в [[Хайделберг]], в която преди няколко години [[Емил Крепелин]] е работил. Ясперс не е удовлетворен от начина, по който медицинската колегия подхожда към изучаването на психичните заболявания и си поставя за задача да подобри психиатричния подход. През [[1913]] г. Ясперс временно преподава психология в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]]. По-късно работата става постоянна, а Ясперс никога не се връща в клиниката.
 
На 40-годишна възраст Ясперс се преориентира от психология към философия като работи върху проблеми, които преди е развивал в [[психопатология|психопатологическите]] си трудове. Става прочут философ с много добро име в [[Германия]] и [[Европа]]. През 1948 отива в [[Базелски университет|Базелския университет]] в [[Швейцария]]. До смъртта си в Базел на [[26 февруари]] [[1969]] г. има славата на изтъкнат философ.
 
През 1948 отива в [[Базелски университет|Базелския университет]] в [[Швейцария]]. До смъртта си в [[Базел]] на [[26 февруари]] [[1969]] г. има славата на изтъкнат философ.
 
<br>
== Философски възгледи ==
Повечето изследователи свързват Ясперс с [[екзистенциализъм|екзистенциализма]], което е отчасти така поради това, че заимства много от основите на философските възгледи на [[Ницше]] и [[Киркегор]], и отчасти защото проблемът за индивидуалната свобода присъства изключително в трудовете му.
 
Във „Философия“ (3 тома, [[1932]]) Ясперс изказва своето мнение за историята на философията и въвежда основните проблеми, с които се занимава. Започвайки със съвременната наука и [[Емпиризъм|емпиризма]], Ясперс изтъква, че когато се съмняваме в [[Реалност|реалността]], ние прекрачваме границите, в които се затваря емпиричният метод. В този момент човек трябва да направи своя избор – да потъне в отчаяние и примирение или да направи смел скок в неизвестното, което Ясперс нарича ''трансцеденция''. Когато човек направи този скок, то той се сблъсква със собствената безгранична свобода, която Ясперс нарича ''екзистенция'', и така човек може да изпита истинското [[битие]].
 
; Човекът
 
Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказуемо; нещо, изплъзващо се на всяка изследваща го наука – човешката екзистенция. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото мислене и поведение. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност – това е собствената му екзистенция. „Ние – казва Ясперс – създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание.“ Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, – към бога, където нашата екзистенция единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации – когато е изправен пред смъртна опасност – в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. „Ние не сме създали сами себе си. Всеки може да си помисли, че е възможно и да го няма. ... Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един неискащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само ведно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си... За мен Бог съществува в такава степен, в каквато аз наистина съм екзистенция. ... Човекът бива ръководен посредством преценките си за собствените дела. Тези преценки препятстват или насърчават, коригират или потвърждават. Гласът на Бога като присъда надчовешките дела има няма друг израз във времето освен в преценките на човека за неговите чувства, мотиви, постъпки. Чрез свободното, често преценяващо самовъзприятие, в самообвинението и самоодобрението индиректно, но никога окончателно и винаги двусмислено, човек намира присъдата на Бога."
Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказуемо; нещо, изплъзващо се на всяка изследваща го наука – човешката ''екзистенция''. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото [[мислене]] и [[поведение]]. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност – това е собствената му ''екзистенция''. „Ние – казва Ясперс – създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание.“ Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, – към бога, където нашата ''екзистенция'' единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации – когато е изправен пред смъртна опасност – в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света.
 
Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказуемо; нещо, изплъзващо се на всяка изследваща го наука – човешката екзистенция. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото мислене и поведение. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност – това е собствената му екзистенция. „Ние – казва Ясперс – създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание.“ Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, – към бога, където нашата екзистенция единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации – когато е изправен пред смъртна опасност – в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. „Ние{{цитат|''Ние не сме създали сами себе си. Всеки може да си помисли, че е възможно и да го няма. ... Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един неискащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само ведно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си... За мен Бог съществува в такава степен, в каквато аз наистина съм екзистенция. ... Човекът бива ръководен посредством преценките си за собствените дела. Тези преценки препятстват или насърчават, коригират или потвърждават. Гласът на Бога като присъда надчовешките дела има няма друг израз във времето освен в преценките на човека за неговите чувства, мотиви, постъпки. Чрез свободното, често преценяващо самовъзприятие, в самообвинението и самоодобрението индиректно, но никога окончателно и винаги двусмислено, човек намира присъдата на Бога."''|}}
 
== Библиография ==
[[Файл:Jaspers, Karl 1913.jpg|мини|160px|дясно|Корица на „Обща психопатология“, 1913]]
[[Файл:Strindberg und van Gogh -Commons-.jpg|мини|160px|дясно|Корица на ''Strindberg und van Gogh'', 1922]]
* ''Heimweh und Verbrechen.'' Univ. Diss., Heidelberg 1909.
* ''Allgemeine Psychopathologie. Ein Leitfaden für Studierende, Ärzte und Psychologen.'' 1. Auflage: Springer, Berlin 1913, ²1920, ³1923; 4., völlig neu bearbeitete Auflage: Berlin und Heidelberg 1946.
* ''Kleine Schule des Philosophischen Denkens''. Dreizehnteilige Vorlesungsreihe, BRD 1964 (Vorlesungen gehalten im 1. Trimester des Studienprogramms des Bayerischen Fernsehens im Herbst 1964); Tonaufzeichnungen von hinterlassenen Original-Tonbändern sind in Form von CD und Audio-DVD erhältlich.
** Хартиено издание: Piper, München 1965, ISBN 3-492-20054-0.
* ''Hoffnung und Sorge. Schriften zur deutschen Politik 1945–19651945 – 1965''. München 1965.
* ''Wohin treibt die Bundesrepublik? Tatsachen, Gefahren, Chancen''. München 1966.
* ''Zur Kritik meiner Schrift „Wohin treibt die Bundesrepublik?“''. München 1967.
* ''Schicksal und Wille. Autobiographische Schriften''. München 1967.
 
Посмъртни издания:
* ''Chiffren der Transzendenz''. Eine Vorlesung aus dem Jahr 1961, München 1970, ISBN 3-8302-0335-7.
* ''Weltgeschichte der Philosophie'' (Einleitung). München 1982.
* ''Wahrheit und Bewährung. Philosophieren für die Praxis.'' München/Zürich 1983.
* ''Briefwechsel 1945–19681945 – 1968. K. H. Bauer & Karl Jaspers'', hg. von Renato de Rosa. Springer, Berlin u. a. 1983 ISBN 3-540-12102-1
* ''Briefwechsel 1926–19691926 – 1969. Hannah Arendt & Karl Jaspers'', hg. von Lotte Köhler. Piper, München/Zürich 1985. ISBN 3-492-02884-5
* ''Briefwechsel 1920–19631920 – 1963. Martin Heidegger & Karl Jaspers'', hg. von Walter Biemel, Hans Saner. Piper Klostermann, München Frankfurt am Main 1990. ISBN 3-465-02218-1
* ''Nachlass zur Philosophischen Logik'', hg. von Hans Saner. Piper, München 1991, ISBN 3-492-03458-6.
* ''Erneuerung der Universität. Reden und Schriften 1945/46'', hg. von Renato de Rosa. Lambert Schneider, Heidelberg 1986 ISBN 3-7953-0901-8.