Иван Кишелски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5x тире-числа, 2x кавички, 2x тире (ползвайки Advisor) |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| описание = руски генерал
| роден-място = [[Котел]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[
}}
Ред 13:
Роден е през 1826 г. в [[Котел]] в семейството на високообразования свещеник Киро Хараламбов. Учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] – гръцко училище в [[Цариград]]. Заминава за [[Русия]] и се записва във 2 [[киев]]ска гимназия (1847 – 1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава т.нар. „професорска издръжка“ и е приет в Математическия факултет на Киевския университет „Св. Владимир“.
При обявяването на [[Кримската война]] се включва като доброволец и е зачислен като преводач в щаба на Руската армия. Малко по-късно служи в Азовския полк при обсадата на Силистра. Под ръководството на ген. Хрульов участва в отбраната на [[Севастопол]] и показва изключителна смелост и военен талант. След войната (1857) остава на руска военна служба и пътува инкогнито из България с разузнавателна цел. От 1858 г. е на служба в Кабардинския полк. Служи 10 години в [[Кавказ]] и [[Одеса]] (1858 – 1868), откъдето подпомага с муниции организирането на български чети. Ординарец е на ген. [[Владимир Черкаски|Черкаски]].
През есента на 1876 г. е изпратен в [[Румъния]]. Организира събиране на разузнавателни сведения за турската армия. Използва средите на българската емиграция, с която поддържа връзки. Подпомага българските чети и национал-революционните дейци. Участва в създаването на [[Българското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Съставя ''„Проект на безсмъртното общество“'' – политическа програма за освобождението на България.
Ред 19:
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. взема участие във формирането на [[Българското опълчение]]. Участва във военните действия като командир на подривна и разузнавателна чета от 250 българи-доброволци. След края на войната служи във [[Временното руско управление]] на [[България]].
В свободна България последователно е губернатор на [[Варна]] (февруари 1878) и [[Видин]] (1 октомври 1878). Установява се в Одеса с идеята да се върне в България, но заболява тежко и умира<ref>Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 29</ref>.
Автор е на първия български военно-приложен труд „Ръководство за успешен бой с турците“ (Букурещ, Печатница на в-к „Стара планина“, 1876).
Ред 39:
* Орден „Св. Владимир“ IV степен с лента (1875, за 25-годишна безупречна служба)
* Турски орден „Меджидие“ V степен (1865)
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
| |||