През пролетта на 1832 година семинолските представители са събрани в Пейнз-Лендинг, на река Оклаваха. Агентът по индианските дела (чиновник, упълномощен да води преговори с индианците от името на правителството на САЩ) им предлага да се преселят на земите на мускогите в Арканзас, а също да върнат всички избягали роби на "законните" им собственици. Пет от семинолските вождове, включително и Миканопи, се отказват да подпишат такъв договор.
Въпреки това през април на [[1834]] година СенатаСенатът ратифицира Оклавахския договор, давайки на семинолите година да се прехвърлят на запад от Мисисипи. В същата година получава назначение новияновият индиански агент Уайли Томпсън. Той събира семинолските вождове през октомври на 1834 година и ги призовава да се преселят, но в отговор получава отказ. Тогава Томпсън изисква военна помощ и армията започва планомерна подготовка към [[депортация]]. Преди това Томпсън забранява продажбата на семинолите на пушки и боеприпаси. Оцеола възприема даденото събитие като опит да се поробят семинолите (при това, една от двете му жени е негърка<ref>Katz 1986.</ref>).
В началото на [[1835]] година, президентапрезидентът [[Андрю Джаксън]] заплашва индианците, че ако те не се преместят на запад доброволно ще ги заставят на това с военна сила. Няколко от вождовете се съгласяват на преместването при условие, че то ще се отсрочи, останалите отказват. МладияМладият вожд Оцеола оглавява съпротивата на семинолите. Томсън се разпорежда да затворят Оцеола във Форт-Кинг. За да се освободи Оцеола се съгласява да признае договора и да убеди за това своите последователи. ПрезНа [[28 декември]] [[1835]] година, обаче Оцеола и неговите хора убиват от засада Уайри Томсън и шестима придружители около Форт Кинг<ref>Missall, John and Mary Lou Missall. 2004. The Seminole Wars: America’s Longest Indian Conflict. University Press of Florida. ISBN 0-8130-2715-2. Pp. 90-91, 95-97.</ref>. Така започва Втората семинолска война.
