Печенеги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Първото споменаване на печенегите в древноруските летописи е в „[[Повесть временных лет]]“, която съобщава, че през [[915]] година печенегите сключват мирен договор с княз [[Игор I|Игор]]<ref>[http://www.imwerden.de/pdf/povest_vremennyx_let.pdf Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 14]</ref>. Въпреки това, през Х и XI век те често водят войни с [[Киевска Рус]]. През [[968]] година обсаждат без успех [[Киев]], а през [[972]] година убиват завръщащия се от поход в [[България]] киевски княз [[Светослав I|Святослав I]]. В [[992]] година печенежкият набег срещу Русия завършва с поражение. В края на Х век печенеги са наемници на [[Волжка България]] във военните акции срещу Киевска Рус.<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/10_History/Djagfar_Tarihi/Volume2/DjagfarTarihiV2P2Ru.htm Бахши Иман. Джагфар тарихы (Летописы Джафгара), Том 2, Часть 1, Глава 4 Булгарское государство периода эмирата (865 – 1236 гг.)]</ref>
 
Според арабския автор от ХI век Ал Бекри печенегите са номади, които се местят в зависимост от валежите. Те притежават богатства, ездитни животни, съдове от [[злато]] и [[сребро]], богато украсени пояси и [[знаме]]на. Той описва ''Баджанакия'' като страна дълга и широка 30 дни път, разположена на север от Хазария, на запад от узите, на изток от славяните и на юг от страната на джиджахите. Баджанакия е равнинна, в нея няма укрепени места, в коятокоито жителите на страната биха могли да намерят убежище. В противовес на честите сведения за военни стълкновения между печенегите и техните съседи, Ал Бекри пише, че печенегите търгуват с всичките си съседи.<ref name="Ал Бекри">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Bekri/frametext.htm Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1 // Записки Императорской Академии Наук. Том 32. Приложение № 2. Санкт Петербург, 1879.]</ref>
 
През [[1036]] година печенегите отново достигат Киев, но са разбити от княз [[Ярослав Мъдри]] и по-големият дял от тях се оттегля на Балканите. С това поражение, както отбелязва Лев Гумильов, западното обединение на печенегите се разпада.<ref>Гумилев, Л. Н. Ритмы Евразии, Москва 1993, с. 530</ref> През [[1121]] година киевският княз [[Владимир Мономах]] прогонва останалите в териториите, съседни на Киевска Рус, печенези и сродното им племе [[берендеи]].