Разлика между версии на „Хардуер“

{{lang-en}} => {{lang|en}}
({{lang-en}} => {{lang|en}})
== RAM памет ==
: ''Вижте също: [[Памет с произволен достъп]]''
'''Памет с произволен (непосредствен) достъп''' или '''RAM''' ({{lang-|en|на=от|random-access memory}}) е вид компютърна памет, която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко приложение като оперативна памет в изчислителната техника.
 
RAM е основната памет, която се адресира. Тя е голяма и по размер се доближава до виртуалното адресно пространство. Cache паметта трябва да е много бърза, затова се прави от статична рам памет и за всеки бит са нужни по 6 биполярни транзистора. Това отнема много място и отделя голямо количество топлина. За основната памет се използва DRAM (Dynamic RAM), базирана на друг принцип (MOS = Metal Oxide Semiconductor). Силицият е полупроводник, а SO2 е изолаторна пластина и върху нея е поставена метална плочка. Между металната плочка и силиция се получава кондензатор. В зависимост от посоката, в която е зареден n-островчето слиза надолу или се качва нагоре. В зависимост от това дали каналът е отворен, може или не може да се стигне от единия gate до другия. Така се пази 1 бит (1 или 0). Технически проблем е, че състоянието се пази от заряда на кондензатора, който е много малък, поради което се саморазрежда и критичното време за разреждането му е 2ms, т.е. помни само 2 ms. Затова на всеки 2 милисекунди кондензаторът трябва да се презарежда – така нареченият refresh на динамичната памет. Преминаването на ток между двата gate-a е деструктивно – разваля съдържанието, затова при четене съдържанието трябва да се възстанови. Въпреки това този вид памет се използва, защото е много икономична. Минимален ток => няма греене, а също така се постига огромна плътност (bit/mm2), което компенсира недостатъка с refresh-a. Поради наличието на капацитет на кондензатора четенето и писането е по-бавно от това в cache паметта, която е съставена от транзистори, пък били те и 6.
== Захранващ блок ==
: ''Вижте също: [[Компютърно захранване]]''
'''Захранващ блок''' или '''PSU''' ({{lang-|en|на=от|power supply unit}}) има за цел да ''преобразува'' високото мрежово напрежение към ниско мрежово напрежение и променливият ток към постоянен ток. Преобразуваният ток се ползва от електронните компоненти, от които се състой хардуера. Съвременните персонални компютри използват ''импулсивен захранваш блок''. Някои захранвания са с ръчен превключвател за входното напрежение, докато други се приспособяват към захранващото напрежение.
 
== Твърд диск ==
: ''Вижте също: [[Твърд диск]]''
'''Твърдят диск''' или '''HDD''' ({{lang-|en|на=от|hard disk driver}}) е устройство за ''съхранение'' и ''извличане'' на електронна (цифрова) информация, с използването на бързо въртящи се дискове (плочи) покрити с магнитен материал. Твърдият диск запазва своите данни, дори когато е ''изключен''. Данните се четат в произволен ред, което означава, че отделните блокове от ''данни може да се съхраняват или възпроизвеждат в произволен ред'', а не последователно. Твърдите дискове се състоят от твърди бързо въртящи се дискове (плочи) с магнитни глави подредени върху движеща се ръка за четене и писане на данни върху повърхността. Свързването с дъната платка при по-старите хард дискове става чрез ide а при новите – чрез Serial ATA.
 
Когато тока се движи се създава една или друга посока на магнитния поток. Ако над домените се движи една намотка то в краищата на намотката се индуцира слаб ток и протича слаб електричен поток. Той се получава при преминаване от един домейн при обратно намагнетизиран домейн. Тази намотка всъщност е главата. Състои се от подковообразна структура, около която има тънък проводник.
562 695

редакции