Уикипедия

Уинстън Чърчил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 34:
|отличия = [[Орден на почетния легион]], Медал на Индия, Судански кралски медал, Южноафрикански кралски медал
}}
Сър '''Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил''' ({{lang-|en|Sir Winston Leonard Spencer-Churchill}}, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във [[Втората световна война]]. Член на [[английски парламент|Парламента]] в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е [[министър-председател]] (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската армия, [[историк]], [[писател]] и [[художник]].
 
Като млад офицер той участва в боеве в [[Британска Индия]], [[Судан]] и е пленен от [[бури]]те по време на [[Втора англо-бурска война|Втората англо-бурска война]]. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди [[Първата световна война]] служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и [[първи лорд на адмиралтейството]] в либералното правителство на [[Аскуит]]. Той инициира и ръководи съюзническата [[Галиполска операция]] на [[Дарданели]]те през 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на [[Царство България|България]] като съюзник на страната на [[Антанта]]та{{hrf|Гунев|2007|65}}, което е могло да доведе до победа и превземане на [[Константинопол]]. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на [[Западен фронт#Западният фронт по време на Първата световна война|Западния фронт]], командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (''Royal Scots Fusiliers''). Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като [[канцлер на хазната]] в консервативното правителство на [[Стенли Болдуин|Болдуин]] през 1924 – 1929, което противоречиво връща [[британска лира|лирата стерлинг]] към [[златен стандарт|златния стандарт]] в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на [[Индия]] и се съпротивлява срещу [[абдикация]]та на крал [[Едуард VIII]] през 1936 г.
Ред 156:
Още от 1932, когато се противопоставя на разрешаването на Германия да има военен паритет с Франция, Чърчил често говори за опасностите от германското превъоръжаване.<ref>James pp. 285 – 86</ref> По-късно, особено в ''Надвисналата буря'', описва себе си като самотен глас, призоваващ Великобритания да се противопостави на войнствеността на Германия.<ref>Picknett, et al., p. 75</ref> Обаче първият, който агитира за това, е лорд Лойд.<ref>Lord Lloyd and the decline of the British Empire J Charmley pp. 1, 2, 213ff</ref> Отношението на Чърчил към фашистките диктатури е двузначно. През 1931 г. той предупреждава срещу противопоставянето от страна на [[Общество на народите|Обществото на народите]] на японците в [[Манджурия]] „Надявам се, че ще се опитаме в Англия да разберем позицията на Япония, една древна страна… От една страна ги грози тъмната заплаха на Съветска Русия. От друга хаосът на [[Република Китай|Китай]], чиито четири или пет провинции страдат под комунистическо управление“.<ref>James p. 329</ref> В съвременни вестникарски статии той нарича испанското републиканско правителство комунистически фронт, а армията на [[Франсиско Франко|Франко]] „анти-червеното движение“.<ref>James p. 408</ref> Той подкрепя пакта Хор-Лавал, предложен с цел прекратяване на [[втора итало-абисинска война|втората итало-абисинска война]] и продължава да хвали [[Бенито Мусолини]] до 1937 г.<ref>A J P Taylor Beaverbrook Hamish Hamilton 1972 p. 375</ref>
 
В реч в Камарата на общините от 1937 г. Чърчил казва „няма да се преструвам, че ако трябваше да избирам между [[комунизма]] и [[националсоциализма]], ще избера комунизма“.<ref>{{Cite book|year=2005|title=In the footsteps of Churchill|author1=Richard Holmes|publisher=Basic Books|isbn=9780465030828|page=185|url=http://books.google.com/?id=Kyd945KSiQwC&pg=PA185&dq=%22I+would+choose+communism%22}}</ref> В есе от 1935 озаглавено ''Хитлер и неговият избор'', което е повторено в книгата му ''Велики съвременници'' (1937), Чърчил изразява надежда, че въпреки издигането си на власт чрез диктаторски режим, омраза и жестокост, Хитлер би могъл „да остане в историята като човекът, възстановил честта и умствения покой на великата германска нация и да я върне спокойна, услужлива и силна в предния фронт на европейския семеен кръг.“<ref>Churchill, Winston. Great Contemporaries. © 1937 GP Putnam Sons, Inc. New York, NY: p. 225</ref> Първата значима реч на Чърчил за отбраната на 7 февруари 1934 г. набляга на нуждата да се реформират и подсилят Кралските ВВС и да се създаде единно министерство на отбраната; втората, на 13 юли, призовава за подновена роля за [[Общество на народите|Обществото на народите]]. Тези три теми остават в неговите изложения до началото на 1936. През 1935 той е един от основателите на кръга ''The Focus'', който събира хора с различни политически възгледи и занятия, обединени в стремежа си към 'отбрана на свободата и мира' и води до формирането на много по-голямото Движение за оръжия и завет ({{lang-|en|Arms and the Covenant Movement}}) през 1936.<ref>виж E Spier ''Focus'' Wolff 1963</ref>
 
==== Криза за абдикацията ====
Ред 209:
До момента, в който [[САЩ]] влизат във войната, Чърчил смятал, че ще воюва сам. Основата на неговата стратегия са бомбардировките над Германия и концентрацията на сили в [[Средиземноморие]]то и в [[Близкия изток]]. Чърчил се нуждае от американската помощ – както икономическа, така и военна. САЩ оказват значителна подкрепа на Великобритания, но от друга страна, тоталният американски контрол над английската икономика лишава страната от всякаква икономическа самостоятелност по време на войната. Въпреки това Чърчил държи на тясното сътрудничество и съюза със САЩ. Това сътрудничество е потвърдено и на [[Атлантическа конференция|Атлантическата конференция]] с президента на САЩ [[Франклин Рузвелт]] през август 1941 г. По-късно към двамата се присъединява и генералният секретар на [[КПСС]] [[Йосиф Сталин]], създавайки по този начин Голямата тройка. След края на войната близките отношения на трите страни-съюзнички в [[Съюзници|антихитлеристката коалиция]] изчезват напълно.
 
Доброто отношение на Чърчил с [[Франклин Д. Рузвелт]] осигурява жизненоважни хранителни доставки, петрол и муниции през Северния Атлантик.<ref name="Lucaks">[http://www.americanheritage.com/articles/magazine/ah/2008/4/2008_4_28.shtml John Lucaks]{{dead link|date=юли 2011}} „Churchill Offers Toil and Tears to FDR,“ ''American Heritage'', Spring/Summer 2008</ref> По тази причина Чърчил е облекчен, когато Рузвелт е преизбран на поста през 1940 г. При преизбирането си Рузвелт веднага започва да прилага нов метод за доставяне на оръжия и припаси на Великобритания без нуждата за монетарно плащане. Накратко, Рузвелт убеждава Конгреса, че отплатата за тази твърде скъпа услуга е отбраната на САЩ; и така се ражда програмата [[заем-наем]] ({{lang-|en|lend-lease}}). Чърчил има 12 стратегически конференции с Рузвелт, които покриват широк кръг от теми: [[Атлантическа харта|Атлантическата харта]], стратегията „Първо Европа“ (т.е. съсредоточаване на усилията отначало в Европа, а едва след това срещу Япония), [[Декларация на Обединените нации|Декларацията на Обединените нации]] и др.
 
След [[Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]], първата мисъл на Чърчил е, че Америка ще се присъедини: „Спечелихме войната!“<ref>{{cite book|last=Stokesbury|first=James L.|title=A Short History of WWII|publisher=William Morrow and Company, Inc.|year=1980|location=New York|page=171|isbn=0-688-03587-6}}</ref> На 26 декември 1941, Чърчил се обръща към съвместна сесия на [[Конгрес на САЩ|Американския конгрес]], визирайки Германия и Япония, „За какъв вид хора ни мислят?“<ref>[http://www.ibiblio.org/pha/policy/1941/411226a.html Prime Minister Winston Churchill's Address to the Congress of the United States] 1941, IBiblio.org</ref> Чърчил е основоположник на Управлението за специални операции ({{lang-|en|Special Operations Executive}}) като част от министерството за икономическа война; то планира, провежда и насърчава секретни, подривни и партизански операции в окупираните територии със значителен успех; в него служат британските командоси, които са образец за повечето настоящи световни [[специални сили]].
 
Здравето на Чърчил е крехко, както става ясно от лекия сърдечен удар, който получава през декември 1941 в Белия дом, а също и през декември 1943, когато заболява от пневмония. Въпреки това той пътува повече от 160 000 км през цялата война, за да се среща с други национални лидери. С оглед на сигурността той обикновено пътува под псевдонима „полковник Уордън“.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=1Ok4AAAAIAAJ&q=colonel+warden&dq=colonel+warden|title=The War and Colonel Warden|year=1963|chapter=Flight to Cairo|quote=Colonel Warden was his favourite pseudonym|last=Pawle|first=Gerald|publisher=George G. Harrap & Co. Ltd|isbn=0856176370}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Уинстън_Чърчил“.