Разлика между версии на „Индустриална революция“

{{lang-de,en}} => {{lang|de,en}}
м (формат дати)
({{lang-de,en}} => {{lang|de,en}})
{{Quote|„Идеята за нов обществен ред въз основа на огромната индустриална промяна е съвсем ясна за [[Робърт Саутей|Саутей]] и [[Робърт Оуен|Оуен]] между 1811 и 1818 г. Тя се използва още от времето на [[Уилям Блейк|Блейк]] в началото на 90<sup>-те</sup> години на 18 век и на [[Уилям Уърдзуърт|Уърдзуърт]] към края на века“| |''Keywords: A Vocabulary of Culture and Society''|оригинал = „The idea of a new social order based on major industrial change was clear in Southey and Owen, between 1811 and 1818, and was implicit as early as Blake in the early 1790s and Wordsworth at the turn of the century.“}}
 
Терминът „индустриална революция“ се използва все по-често към края на 30-те години на 19 век. В своята книга от 1844 г. ''„Положението на работническата класа в Англия“'' ({{lang-|de|Die Lage der arbeitenden Klasse in England}}) [[Фридрих Енгелс]] говори за ''„индустриална революция — революция, която в същото време промени и цялото гражданско общество“'' Разпространението на термина в голяма степен се дължи и на [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], чиито лекции от 1881 г. са посветени на нейната история.<ref>Hudson — стр. 11</ref> Според него светът след нея е променен: {{Quote|„Богатството на нациите и парната машина ... разрушиха стария свят и построиха нов“| |'' ''|оригинал = the Wealth of Nations and the steam-engine...destroyed the old world and built a new one}}
 
== Причини ==
Причините за Индустриалната революция са сложни и остават полемични. Някои историци вярват, че революцията се заражда поради социалните и индустриални промени, настъпили в края на [[феодализъм|феодализма]] във Великобритания след [[Английска революция|Английската гражданска война]] от 17 век. Контролът на националните граници става все по-ефективен, разпространението на [[болест]]и намалява, което от своя страна предотвратява [[епидемия|епидемиите]], познати отпреди.<ref>{{икона|en}} [http://www.bbc.co.uk/radio4/history/voices/voices_salisbury.shtml BBC — Чума в Британия на Тюдорите и Стюартите, посетен 13.11.2008 г.]</ref> Процентът на децата, които преживяват първите си няколко години, се повишава драстично, водейки до повече работна ръка. Движението, наречено ''Ограждане'' ({{lang-|en|enclosure}}) и Британската земеделска революция правят производството на храна по-ефективно и изискващо по-малко труд, което създава излишък от работници в земеделието и ги кара да се пренасочат към новите фабрики в големите градове.<ref>{{икона|en}} [http://www.historyguide.org/intellect/lecture17a.html Корените на Индустриалната революция в Англия]</ref> [[Колониализъм|Колониалната експанзия]] от 17 век, развитието на международна [[търговия]], създаването на финансови пазари и натрупването на [[капитал]]и също се считат за фактори за Индустриалната революция. Такъв фактор е и [[Научна революция|Научната революция]] от 17 в.<ref>[http://www.webcitation.org/5kwrK7aeY Научната революция, посетен 31.10.2009 г.]</ref>
 
До 80-те години на [[20 век]] е широко разпространено виждането на историците, че в основата на Индустриалната революция е технологичният подем и че ключово място играе изобретяването и развитието на [[парна машина|парната машина]].<ref>Hudson — The ''Industrial Revolution''</ref> По-скорошни изследвания обаче променят традиционното тълкуване на Индустриалната революция, свързано с търсенето и предлагането.<ref>Fullerton — стр. 108-125</ref> [[Луис Мъмфорд]] предлага тезата, че Индустриалната революция се корени още в [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], което е значително по-ранно от всички останалите предположения.<ref>Lewis Mumford — [http://www.amazon.com/gp/reader/015688254X/ref=sib_fs_top?ie=UTF8&p=S00Q&checkSum=udoW5CVmUdy3Y45ns0wtGk7Wesh6yWx220dcukbd7VE%3D#reader-link Technics and Civilization]</ref> Той обяснява, че ''„първообразът на индустриалната ера са [[печатна преса|печатната преса]] и [[часовник]]ът“''. Мъмфорд също изтъква, че [[Монашество|монашеското]] чувство за ред в пространството и времето, илюстрирано с разполагането на църква с камбанария в центъра на средновековните градове и отбелязване на равни интервали от време с камбаната, е може би предвестник на парния двигател като по-късна физическа проява на нуждата за синхронизация.
* '''[[Парна машина]]''' – Изобретена от [[Джеймс Уат]] и патентована през 1775 г. тя се използва първоначално в мините за изпомпване на вода. Но вече през 1780 намира приложение и като двигател за задвижване на други машини, заменяйки водната или животинска тяга.
 
* '''Металургия''' – В черната металургия на смяна на дървените въглища идва [[кокс]]ът, който по-рано се е използвал при производството на [[олово]] и [[Мед (елемент)|мед]]. Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун ({{lang-|en|pig iron}}) в доменни пещи, но и за получаване на мек, ковък чугун ({{lang-|en|malleable iron}}), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи, в които излишният въглерод се изгаря с помощта на кис­лород (процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г.).
 
Първите машини са дело на специалисти без никакви теоретични познания. В края на 18 в. в Англия с думата [[инженер]] ({{lang-|en|engineer}}) се обозначава едновременно квалифициран работник в металургията и професионалист, който чертае и изобретява нови механизми<ref>Пантев, с. 273</ref>. Един от най-талантливите сред тях е Джеймс Уат, друг е [[Джордж Стивънсън]], който започва трудовия си път като машинист в мина, самообразова се и е назначен за инженер. [[Ричард Тревитик]] също е роден в миньорско семейство.
 
Освен наличието на изобретения и изобретатели, в Англия не липсват и капитали. Има много индивидуални състояния, натрупани от морското превъзходство на британския флот, от търговията с колониите, от развитието на застрахователното и банковото дело, последвало [[Велики географски открития|Великите географски открития]]. Към 1800 г. [[Лондон]] е най-големият търговски и финансов център в света{{hrf|Гаврилов|2011|187}} и средоточие на банки, богати търговски дружества, морски компании, собственици на земя и манифактуристи. Така новите предприятия имат възможност да се осигуряват финансово. Джеймс Уат например става съдружник с богатия манифактурист Матю Болтън и в периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини за фабрики, преработващи вълна.<ref>{{икона|ru}} [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000034/st026.shtml Всемирная история. Энциклопедия. Том 5.Глава XXVI. Техника и естествознание в Европе во второй половине XVII и в XVIII вю]</ref>
В началото на 18 век английската текстилна манифактура обработва предимно [[вълна]], като производителите са индивидуални занаятчии, които предат и тъкат на ръка в собствените си работилници. За по-фини тъкани се използват [[лен]] и [[памук]], но обработката им е трудна поради необходимостта от предварителна обработка на материала и те са само малка част от произведените платове. С разрастването на задморските [[колония|колонии]] вносът на памук от Индия и Америка става все по-евтин и рентабилен. Необходимостта от обработка на големи количества памук обаче изисква нововъведения и те не закъсняват.
 
През 1738 Луис Пол и Джон Уайът от [[Бирмингам]] патентоват ролната [[предачна машина]] и системата със совалка и бобини за тъкане на платно с равномерна дебелина. През 1743 е отворена първата фабрика в [[Нортхамптън]] с пет предачни машини с по 50 вретена. По-късно се появяват т.нар. ''spinning jenny'' през 1764 и през 1769 предачният стан на Ричард Аркрайт (основан на ролната машина на Уайът), които значително увеличават производителността на труда. От края на 18 век нататък център на памучната индустрия е [[Манчестър]]. Фабричното производство на памучни платове получава още един тласък с изобретяването на машина за почистване на памука (cotton gin) от американеца Илай Уитни ({{lang-|en|Eli Whitney}}) през 1793.
 
Следват още усъвършенствувания на отделните стъпки от предачния процес, така че вече има увеличено производство на прежда. От своя страна тъкачният процес се механизира с въвеждането на совалки и станове. Освен изобретателите, преминаването към фабрично производство става възможно и поради дейността на редица [[предприемач]]и, които внедряват изобретенията на практика. Най-прочут от тях е Ричард Аркрайт, който финансира разработките, патентова ги и започва производството. Той първи създава памучна фабрика, като събира всички процеси на едно място и първи започва да използва външно задвижване – отначало с коне, след това с вода – и така механизира памучната индустрия. Не след дълго и парната машина започва да се използва за задвижване. В началото на 19 век памучният текстил съставлява доминираща част от износа, а Великобритания измества Индия като основен доставчик на памучни платове.
Ейбръхам Дарби изучава възможностите за използване на [[кокс]] в своята [[доменна пещ]] през 1709 г. за производство на домакински съдове от чугун. Неговите изделия били по-тънки и по-евтини от тези на конкуренцията. Коксът започва да се използва за производство на желязо на пръти през 1750 г., когато неговият син Ейбръхам Дарби II построява две нови доменни пещи.
 
Сега коксът се използва не само за добиване на сив чугун ({{lang-|en|pig iron}}, но и за получаване на мек, ковък чугун ({{lang-|en|malleable iron}}), в това число и за добиване на твърдо ковашко желязо от чугун в пудалови (пудлингови) пещи. Тъй като полученото с този процес желязо става все по-евтино и се предлага изобилно, то се превръща в основен строителен материал и първият чугунен [[мост]] е построен от внука Ейбръхам Дарби III през 1778 г. на река [[Севърн]] в графство [[Шропшър]].
 
Желязото на пръти, използвано от занаятчиите за потребителски стоки, също започва да се произвежда по подобрен процес, изобретен от Хенри Корт през 1783 – 84 г., в който с помощта на кислород се изгаря излишният въглерод. От 1785 започва стремително увеличение на производството на желязо. Дотогава то се е внасяло от Швеция и Русия, но с новите технологични подобрения Великобритания става износител на желязо.
560 984

редакции