Разлика между версии на „Троя“

{{lang-grc,el,fr,de,en}} => {{lang|grc,el,fr,de,en}}
м (замяна на месец от англ. на бг.)
({{lang-grc,el,fr,de,en}} => {{lang|grc,el,fr,de,en}})
}}
 
'''Троя''' ({{lang-|grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang-|el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]
 
 
== История на разкопките ==
Докато древните [[елини]] са вярвали в истинността на [[Илиада|„Илиада“]], учените от XVII – XVIII век приемат [[Троянска война|Троянската война]] по-скоро като [[мит]], отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие ({{lang-|fr|Jean Baptiste LeChevalier}}) започва да търси Троя по крайбрежието на [[Мраморно море]]. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши <ref>''Voyage de la Troade''</ref>{{sfn|Schliemann|1881|pp=184 – 191}}, като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън <ref>{{cite book|last1=Maclaren|first1=Charles|title=A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell|year=2010|publisher=Bibliobazaar|isbn=1-146-73161-2|url=https://books.google.com/books?id=UkkMAAAAYAAJ&redir_esc=y|access-date=28 декември 2014}}</ref>{{sfn|Schliemann|1881|p=189}} през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански [[ферман]] с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива [[крепостни стени]] и порта, а малко по-късно и златно [[съкровище]].
 
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд ({{lang-|de|Wilhelm Dörpfeld}}) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен ({{lang-|en|Carl W. Blegen}}) (1932 – 38)<ref>Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902</ref><ref>Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950</ref>.
 
== Открити културни пластове ==
562 580

редакции