Уикипедия

Държавно устройство на Съединените американски щати: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 44:
В САЩ не може да се говори за парламентарен контрол в европейския смисъл. Министрите не са членове на Конгреса и не могат да бъдат пряко контролирани. Те отговарят пред закона, а не пред парламента, и ако го нарушат, се подлагат на държавно обвинение ([[импийчмънт]]), при което обвинението се повдига от Камарата на представителите, а Сенатът отсъжда{{hrf|Владикин|1933|42}}.
 
За работата на Конгреса голяма роля играят парламентарните комисии и председателят на Камарата на представителите (Спикер, {{lang-|en|Speaker}}). Постоянните комисии имат за задача да проучват законопроектите и да подготвят необходимите политически и технически данни, които докладват. В Камарата тези комисии се назначават от Спикера, който освен това определя дневния ред и реда на ораторите. Спикерът е един от лидерите на мнозинството и упражнява голяма власт в Камарата.
 
Законопроектите минават на три четения, като при последното не се допускат поправки. Те трябва да бъдат приети и от двете камари. Когато втората камара извърши поправка, той се връща в първата камара за одобрение на изменението. Ако не се постигне съгласие, се излъчват комисии от двете камари, които влизат в преговори и при непостигане на съгласие законопроектът пропада. За да стане закон, приетият законопроект трябва да бъде одобрен от президента на САЩ, който има право на отлагателно вето, което е временно – ако законопроектът бъде отново одобрен с мнозинство две трети, той става закон и влиза в сила дори без санкцията на президента{{hrf|Владикин|1933|40}}.
Ред 63:
 
; Кабинет на президента
В САЩ няма министри и кабинет на министрите в европейския смисъл на понятието, а началници на изпълнителни департаменти („секретари“ ({{lang-|en|Secretary}})), които могат да се разглеждат като министерства. Техният брой, организация и компетентност се определят не от Конституцията, а от Конгреса с обикновени закони. Шефовете на департаментите се назначават и уволняват от президента с формалното одобрение на Сената и юридически са изпълнители на неговата воля. Те не са членове на Конгреса, нито имат достъп в него.
 
Кабинетът на президента се състои от най-значимите длъжностни лица на държавната власт в САЩ. Към 2016 г. в него влизат вицепрезидентът и секретарите на 15-те департамента (в [[Министерство на правосъдието на САЩ|Министерството на правосъдието]] това е ''генералният прокурор'', в [[Държавния департамент]] (Министерството на външните работи) – [[Държавен секретар на САЩ|държавен секретар]]). Те се смятат за съветници и помагачи на президента.
Ред 82:
Всеки щат има своя конституция, най-често следваща модела на [[Конституция на САЩ|федералната конституция]], която определя структурата на щатското управление и постановява правата на гражданите и пълномощията на изпълнителната власт начало с [[губернатор]]а (а често и на други висши длъжности като заместник-губернатор и главен прокурор на щата), законодателната власт на щата и съдилищата, включително върховен щатски съд (в някои щати те са два, по един за граждански и наказателни дела).
 
Законодателната власт е поверена на щатски парламенти, всички двукамарни, с изключение на [[Небраска]], която премахва долната камара на парламента си през 1936 г. В някои щати, например [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], по конституция има две законодателни тела и това също се счита за форма на двукамарен парламент. В 25 щата законодателният орган се нарича просто ''законодателно събрание'' ({{lang-|en|Legislature}}), или ({{lang-|en|State Legislature}}), докато в 19 щата се нарича ({{lang-|en|General Assembly}}). В [[Масачузетс]] и [[Ню Хампшър]] законодателният орган се нарича ''General Court'', докато в [[Северна Дакота]] и [[Орегон]] се нарича ''Legislative Assembly''. Народните представители се избират пряко от народа по общите правила, като сенаторите са обикновено три пъти по-малко от депутатите в долната камара, но мандатът им е двойно по-дълъг и на всеки две години половината от тях се подновяват{{hrf|Владикин|1933|34}}.
 
Начело на всеки [[Щати в САЩ|щат]] стои губернатор, който е само представител на щата, но не и негов управител. Изпълнителната власт не е изцяло в ръцете на губернатора, а е разпределена между няколко длъжностни лица, началници на основните служби, които не са в йерархична зависимост. Те не се назначават от него, а се избират пряко от народа. Висшите административни чиновници са равни помежду си и се назначават за точно определен мандат, най-често 4 или 2 години, но не повече от 6. Това са щатският секретар ({{lang-|en|Secretary of State}}), щатският финансов контрольор ({{lang-|en|Comptroller Auditor}}), щатски финансов министър ({{lang-|en|State Treasurer}}).
 
Губернаторът се избира пряко с мандат от две до четири години в различните щати. Едновременно се избира заместник-губернатор, който по право председателства Сената на щата. Губернаторът има ограничени права – може да свиква парламента на щата на извънредни сесии и то по искане на известен брой депутати или да отлага заседанията при особени случаи, може да препоръчва мерки, но няма законодателна инициатива. Има право на [[вето]], макар и само отлагателно, има право да помилва и да опрощава глоби, но при определени условия. Той е номинален шеф на изпълнителната власт и представлява щата пред гражданите и навън. Началник е на щатската милиция и разполага с власт да потушава безредици, което не може да бъде отменено от законодателната власт, нито да бъде значително ограничавано от съдебната власт.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно_устройство_на_Съединените_американски_щати“.