Пърси Биш Шели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 26:
}}
 
'''Пърси Биш Шели''' ({{lang-|en|Percy Bysshe Shelley}}) е [[Англия|английски]] [[поет]], един от най-изтъкнатите представители на [[романтизъм|романтизма]], наред с [[Джон Кийтс]] и [[Джордж Байрон]]. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите ''Адонаис'' и ''Освободеният Прометей''.
 
Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които са викторианските автори Робърт Браунинг, [[Алфред Тенисън]], [[Данте Габриел Росети]] и Алджърнън Чарлз Суинбърн, както и [[Уилям Бътлър Йейтс]].
Ред 74:
След това той започва дългата си драма в стихове ''„Prometheus Unbound“'' (''„Освободеният Прометей“''), описваща говорещи планини и демон, който сваля [[Зевс]] от трона му. През 1818 – 19 семейството загубва две деца – синът Уил умира в [[Рим]], а малката му дъщеря Клара – по време на поредното преместване. Единственото оживяло дете е Пърси Флорънс, роден във [[Флоренция]] в края на 1819 г.
 
През тези години семейството се мести в различни градове на [[Италия]]. ''„Освободеният Прометей“'' е завършена в Рим, след което през лятото на [[1819]] Шели пише трагедията ''„The Cenci“'' (''„Ченчи“'') в [[Ливорно]]. През същата година, подтикнат и от кръвопролитието в [[Манчестър]] при разтурянето на един митинг с оръжие от полицията (иронично наречено Питърлу по подобие на Уотърлу {{lang-|en|Waterloo}}), той пише най-известните си политически поеми (''„The Masque of Anarchy“'', ''„Men of England“'', ''„The Witch of Atlas“''), както и есето ''„The Philosophical View of Reform“'', най-пълното изложение на политическите му възгледи. През [[1821]], вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията ''„Adonais“'' (''„Адонаис“'').
 
През [[1822]] Шели урежда идването в Италия на Лий Хънт, британски поет и издател и един от основните му поддръжници в Англия. Намерението му е тримата: той, Байрон и Хънт, да създадат списание, наречено ''„The Liberal“'', което да разпространява спорните им текстове и да служи за противотежест на консервативни издания, като ''„Blackwood's Magazine“'' и ''„The Quarterly Review“''.