Василий Кандински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец |
{{lang-ru,fr,de,en}} => {{lang|ru,fr,de,en}} |
||
Ред 19:
}}
'''Василий Кандински''' ({{lang
Първите му абстрактни творби са [[акварел]]и <ref name=cp/>. Преминава през три етапа на своето творчество: <ref>[http://www.cosmopolis.ch/cosmo2/Kandinsky.htm Биография на Кандински по случай изложба на творчеството му в Тюбинген], публикация през април 1999 г. Посетен на 2.08.2012 г.</ref><ref>[http://www.wassily--kandinsky.de/ Биография на Кандински в art directory], посетен на 2.08.2012 г.</ref>
Ред 37:
=== Основаване на „Фаланга“ и среща с Габриеле Мюнтер ===
През 1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група „Фаланга“ и принадлежащото към нея училище по рисуване. Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 г. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки че художникът е вече женен в Русия. През 1902 г. за пръв път излага в [[Берлински сецесион|Берлинския сецесион]]. През 1903 и 1904 г. предприема пътешествия в Италия, Нидерландия и Северна Африка, освен това посещава и Русия. От 1904 г. е представен на Есенния салон в Париж ({{lang
След завръщането си в Мюнхен през 1908 г. двамата още същата пролет заминават за [[Южен Тирол (провинция)|Южен Тирол]], където продължават да рисуват в стила на късния импресионизъм.
Ред 45:
[[Файл:Vassily Kandinsky, 1908, Murnau, Dorfstrasse.jpg|мини|''Мурнау, Дорфщтрасе'', 1908]]
Възможно е след първия съвместен престой в Мурнау отношението между двете двойки да се е влошило за известно време. За това говори фактът, че по Коледа 1908 г. Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова асоциация на художниците в Мюнхен (НАХМ, {{lang
=== Синият ездач ===
[[Файл:Wassily Kandinsky, Komposition V, 1911.jpg|мини|''Страшният съд/Композиция V'', 1911]]
През януари 1911 г. Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува „по-разбираемо“. Първоначално остава обаче член на Клуба.<ref>Lankheit, Klaus (1986): „Der Blaue Reiter Präzisierungen. Kunstmuseum Bern.“, стр.225.</ref> През юни същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ – „Арт алманах“, който първоначално мисли да кръсти „Веригата“ ({{lang
През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на Клуба.<ref>Fäthke, Bernd (2000): „Der Blaue Reiter“. Във: Weltkunst (70/5), стр.905.</ref> Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие „Страшният съд/Композиция V“ ({{lang
[[Файл:BlaueReiter.jpg|мини|ляво|Илюстрация на „Синият ездач“, 1912]]
През 1938 г. Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на „Синият ездач“ в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:
Ред 57:
[[Файл:Farina_gegenueber_-_Kandinsky_Flacon.jpg|мини|100п|Флакон „Кандински“]]
На 18 декември 1911 г. е открита първата изложба на редакцията на „Синият ездач“ в галерия Танхаузер, Мюнхен.<ref>von Lüttichau, Mario-Andreas (1992): „Die Moderne Galerie Heinrich Thannhauser in München“ в: „Avantgarde und Publikum: zur Rezeption avantgardistischer Kunst in Deutschland 1905 – 1933“, стр.299 и сл.</ref> Паралелно с изложбата ѝ е издадена и представена книгата на Кандински „Относно духовното в изкуството, особено в рисуването“ ({{lang
През 1912 г. Кандински прави дизайна на флакон за най-старата фабрика за парфюми в света Йохан Мария Фарина в Кьолн.
Ред 63:
=== Завръщане в Русия ===
[[Файл:Moscow, Burdenko 8, Kandinsky Home.jpg|мини|200п|Ул. Бурденко №8 в [[Москва]]. Сградата, в която Кандински живее между 1915 и 1921 г.]]
Една година след началото на [[Първата световна война]] Кандински излага своята творба „Импровизация №27“ на „Арсеналската изложба“ ({{lang
Кандински получава различни професури и основава собствена „Академия на художествените науки“ ({{lang
През януари 1918 г. Кандински става член на „Отдела по изобразителни изкуства“ в Просветния комисариат на СССР „Наркомпрос“ ({{lang
Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз – най-вече с орязването на свободата на изкуството.<ref>Ingold, Felix Phillip (2003): „Aktion Philosophenschiff. Wie sich die Sowjetmacht der „bourgeoisen“ Intelligenz entledigte“. в: [http://www.faz.net/aktuell/feuilleton/geisteswissenschaften/aktion-philosophenschiff-1133198.html Вестник „ФАЦ“ от 19. декември 2003].</ref> Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин в декември 1921 г. и от юни 1922 г. приема съвета на [[Валтер Гропиус]] и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във Ваймарската школа [[Баухаус]].<ref>Backhaus, Andrea (2012): „Die Farbe die Taste. Das Auge der Hammer. Über das Wirken Kandinskys in Weimar.“ Във: вестник „Die Welt“ от 2 януари 2012 г.</ref> Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей.<ref>Rudloff, Dieter (1982): „Unvollendete Schöpfung. Künstler im zwanzigsten Jahrhundert“. стр.59</ref><ref>Becks-Malorny, Ulrike: „Kandinsky“, стр.129.</ref>
Ред 74:
[[Файл:Meisterhaus Kandinsky-Klee.JPG|мини|ляво|Къщата на [[Паул Клее]] и Василий Кандински в Баухаус.]]
До закриването на Баухаус от националсоциалистите през 1933 г. Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския [[Конструктивизъм (изкуство)|конструктивизъм]]. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му. В Десау заедно с [[Паул Клее]] обитава една от т.нар. „къщи на майсторите“ на Баухаус. През 1924 г. основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група „Синята четворка“ ({{lang
През 1930 г. се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музея [[Музей Соломон Гугенхайм|Гугенхайм]] в Ню Йорк.<ref>[http://www.villastuck.de/05/art_of_tomorrow/bio.htm Хила Рабей в villastuck.de, посетен на 29 юли 2012]</ref>
|