Елизабет I: Разлика между версии

'''Елизабет I''' ({{lang-|en|Elizabeth I}}; родена на 7 септември 1533 г., починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen''), Глориана (''Gloriana'') или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess''). Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва [[лейди]] [[Джейн Грей]] според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и затворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

[[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] твърдо подкрепя предложенията, но Законът за върховенството ({{lang-|en|Act of Supremacy}}) среща съпротива в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете,]] особено от страна на [[епископ]]ите, които са нейни членове. По стечение на обстоятелствата по онова време поне 10 от 26 епископии са вакантни, включително [[архиепископ на Кентърбъри|Архиепископията на Кентърбъри]].<ref>Somerset, 98.</ref><ref>Black, 10.</ref> и така законът е приет. Въпреки това Елизабет е принудена да приеме титлата „върховен наместник на Англиканската църква“ <ref>Уиър 2011, 116.</ref> вместо по-спорната титла „върховен глава“, която мнозина смятат за неприемливо да се носи от жена. Предложеният законопроект за върховенството става закон на 8 май 1559 г. Според него всички държавни служители трябва да се закълнат във вярност към монарха като върховен управител или рискуват да загубят поста си; законите за ересите са отменени, за да се избегне повторение на гоненията по времето на Мери. В същото време е приет нов Закон за единството, който забранява католическата [[литургия]] и прави задължителни богослужението на [[английски език]], посещението на църква и използването на адаптирана версия на Общия молитвеник от 1552 година. Наказанията за неподчинение не са крайни и са предимно парични глоби.<ref>Somerset, 101 – 103.</ref> С това [[протестантство]]то се превръща в официална религия и се установява нова форма на богослужение, която е запазена и до днес.<ref>Уиър 2011, 117.</ref>

Една от причините за това различно управление (наричано понякога „второ царуване“<ref>Adams, 7; Hammer, 1; Collinson, 89</ref>) е различният характер на управителното тяло на Елизабет, [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайният съвет]] ({{lang-|en|Privy Council}}), през 90-те години на XVI век. На власт е ново поколение. С изключение на лорд Бъргли, около 1590 умират важни политици: Робърт Дъдли през 1588 г., сър Франсис Уолсингам през 1590 г., сър Кристофър Хатън през 1591 г.<ref>Collinson, 89</ref> Яростното съперничество за най-влиятелните държавни постове между граф Есекс и [[Робърт Сесил (политик)|Робърт Сесил]], син на лорд Бъргли, и техните съответни последователи „развалят“ политиката.<ref>Hammer, 1, 9</ref> Личният авторитет на кралицата намалява,<ref>Hammer, 9 – 10</ref> както се вижда в аферата с д-р Лопес, нейният доверен лекар. Той е обвинен несправедливо в държавна измяна от Робърт Девъро поради лично засегнато честолюбие, а тя не успява да предотврати екзекуцията му (1594 г.), въпреки че е ядосана от ареста му и изглежда не е вярвала във вината му.<ref>Lacey, 117 – 120</ref>