Отваря главното меню

Промени

{{lang-en}} => {{lang|en}}
}}
 
'''Джеймс II''' ({{lang-|en|James II}}) е [[крал на Англия]], и крал на Шотландия под името Джеймс VII ({{lang-|en|James VII}}), управлявал между [[1685]] и [[1688]] г. Той е трети поред син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]]. Става [[херцог]] на [[Нормандия]] на [[31 декември]] [[1660]] г., а на [[6 февруари]] [[1685]] г. е [[коронация|коронован]] като [[крал]] на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]]. Той е последният [[католицизъм|католически]] владетел на кралството.
 
[[Деспотизъм|Деспотизмът]] му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през [[1688]] г. с така наречената „[[Славна революция]]“ (''Glorious Revolution''). Наследен е на [[трон]]а не от католическия си син Джеймс Едуард, а от дъщеря си [[Мери II]] и съпруга ѝ [[Уилям III]] (и двамата [[протестантство|протестанти]]). Прави неуспешен опит да се завърне на трона, след който изкарва остатъка от живота си във [[Франция]].
На 29 май 1660 г. брат му Чарлз тържествено се завръща в Лондон и [[Реставрация (Англия)|монархията е възстановена]]. Джеймс също се завръща в Англия и около него веднага възниква противоречие поради съобщението за женитбата му с Ан Хайд, дъщеря на Едуард Хайд, граф Кларендън и лорд-канцлер на Чарлз, която обаче не е от кралско потекло. Първото им дете се ражда два месеца след сватбата, но умира скоро. От общо осем деца оцеляват само двете дъщери Мери и Ан, и двете бъдещи кралици на Англия. Съпругата му Ан също споделя католическата вяра, и макар привидно да продължава да изповядва [[англиканство]]то, Джеймс тайно става католик около 1668 г. Ан умира през 1671 г. и през 1673 г. Джеймс сключва втори брак с петнадесетгодишната италианска принцеса Мария ди Модена от [[Род Д'Есте|рода Д'Есте]], католичка, която не е добре приета в Англия.
 
След Реставрацията Джеймс заема различни военни постове, включително [[Лорд-адмирал]]. През 1666 г. ръководи гасенето на [[Голям пожар в Лондон (1666)|големия пожар в Лондон]]. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[парламент]]а католиците да бъдат отстранени от административни постове. През 1677 г. Джеймс неохотно дава съгласието си голямата му дъщеря [[Мери II|Мери]] да сключи брак с протестанта [[Уилям III|Уилям Оранжки]]. Тъй като крал Чарлз II няма наследник, антикатолическите настроения в страната се засилват, като между 1678 и 1681 г. се превръщат в истерия. През 1679 г. [[Виги]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та (т.нар „Криза на изключването“, {{lang-|en|Exclusion crisis}}), но опитът се проваля след като Чарлз разпуска парламента.
 
== Управление ==
394 216

редакции