Калиграфия: Разлика между версии

'''Калиграфия''' ({{lang-|el|на=от|κάλλος}} – „добър“ и ''γραφω'' – „пиша“) е [[изобразително изкуство|изкуството]] на красивото [[писане]]. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е ''„изкуството на оформяне на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски начин“''.{{hrf|Mediaville|1996|18}}

Калиграфията се развива най-напред в страните с [[логографическа писменост]]. Към 3 век вече има китайски трактати по калиграфия и тя е призната за изкуство. Двете използвани днес системи от този тип в [[Източна Азия]] са [[китайска писменост|китайската писменост]] и възникналите под нейно влияние японски [[канджи]]. Тук за целите на калиграфията се използва обикновено китайски туш и специална четчица. Калиграфията ({{lang-|zh|書法}}, ''шуфа'', {{lang-|ja|書道}}, ''[[шодо:]]'', {{lang-|ko|書藝}}, ''[[сое]]'', в превод „пътят на писмото“) в Източна Азия се смята за важно изкуство, изтънчена форма на живописта, и е оказала влияние върху развитието на живописните стилове с подобна техника, като например [[гохуа]]<ref>рисуване с туш и четки върху [[коприна]] или [[оризова хартия]].</ref>.

Традиционната източно азиатска калиграфия използва т.н. „четири съкровища“ ({{lang|zh-tw|文房四寶}}/{{lang|zh-cn|文房四宝}}) или „четири приятеля“ ({{lang-|ko|문방사우|文房四友}}) за изписване на китайските букви: четчици за туш, китайски туш в твърд вид, приспособление (камък за стриване) за приготвяне на течен туш и [[хартия]]. Към тях могат да се добавят подложки и тежести за хартията.

Специфична форма на [[Евреи|еврейската]] калиграфия е ''микрокалиграфията'' или ''микрографията'' ({{Lang-|el|Μικρογραφία}}), която се развива през IX век и има свои паралели в [[християнство]]то и [[ислям]]а<ref>{{икона|fr}} [http://expositions.bnf.fr/parole/grand/134.htm Torah, Bible, Coran] </ref>. При нея се изписват миниатюрни [[Еврейска азбука|еврейски букви]], с които се изграждат по-едри геометрични и абстрактни форми. Обичайно се изпълняват в черно и бяло, но има и цветни произведения, които са особено впечатляващи. Така чрез изписване на дребен текст се изгражда [[изображение]], което гледано отдалеч, се възприема само като изображение, но отблизо може да се разчете и изграждащият го текст. Един съвременен аналог на тази техника е фотографската [[мозайка]].

Първата латинска (или още римска) азбука се появява около 600 г.&nbsp;пр.&nbsp;Хр. в Рим и през II и III век се развиват римската имперска писменост, съдържаща само главни букви с еднаква височина (стил ''[[унциал]]''), и римското ръкописно писмо ({{lang-|en|Roman cursive}}) за ежедневна употреба. В своя [[апогей]] Римската империя се разпростира в почти целия познат тогава свят, достигайки на север до [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]]. След нейния упадък литературното ѝ влияние се запазва чрез религията. Когато преписвачите и културният живот се преместват към манастирите, унциалът бива избран като по-удобен за преписване на [[Библия]]та и други религиозни текстове. Всеки регион развива свой собствен стандарт, носещ името на съответния манастир, като в повечето случаи стилът става почти ръкописен (полуунциал) и слабо четлив. Именно манастирите успяват да запазят калиграфската традиция по време на [[4 век|IV]] и [[5 век|V век]], когато [[Римска империя|Римската империя]] се разпада. <ref>{{икона|fr}} {{cite book|author=Sabard, V.|author2=Geneslay, V.|author3=Rébéna, L.|title=Calligraphie latine: Initiation|location=Fleurus, Paris|edition=7th|year=2004|pages=8 – 11|isbn=978-2215021308|trans_title=Latin calligraphy: Introduction}}</ref>

През XI в. каролингският [[шрифт]] еволюира в ''готически'' ({{lang-|en|blackletter}}), който е по-компактен и позволява на страницата да се събере повече текст<ref name=lovett2000>{{икона|en}} {{cite book|author=Lovett, Patricia|title=Calligraphy and Illumination: A History and Practical Guide|publisher=Harry N. Abrams|year=2000|isbn= 978-0810941199|page=72}}</ref>. Готическите калиграфски стилове стават преобладаващи в Европа и през 1454 г., когато [[Йохан Гутенберг]] създава първата [[печатарска преса]] в [[Майнц]], Германия, той избира готическата калиграфия като образец за своя първи печатен шрифт. По-точно за модел на първите букви за механичен набор служи ръкописното писмо, известно като textur или textualis, използвано от писарите из немскоезичните територии, оформило се под силното влияние на готическия ръкописен шрифт. В [[Германия]] центрове на калиграфията през Средновековието са [[Аугсбург]] и [[Нюрнберг]]. Известни калиграфи са аугсбургецът [[Улрих Талер]] и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер.

Съвременната западноевропейска калиграфия не спира своето развитие. Следва да се спомене калиграфският препис на Библията, направен от Доналд Джаксън, официален писар на кралица [[Елизабет II]], по поръчка на бенедектинското абатство и Университета Сейнт Джон в [[Минесота]] ({{lang-|en|The Saint John's Bible}})<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.saintjohnsbible.org/ | заглавие = The Saint John's Bible | достъп_дата = 14.6.2014| език = en}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/t/past-display-st-johns-bible/ | заглавие = The Saint John's Bible | достъп_дата = 20 юни 2014| издател=[[Музей Виктория и Алберт]]}}</ref>