Аполо: Разлика между версии

'''Аполо''' ({{lang-|en|Apollo}}, {{lang-|bg|Аполон}}) е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на [[Луна]]та и връщането им обратно. Обхваща периода от [[1961]] до [[1972]] г. Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците [[Аполон]] (на [[гръцки|старогръцки]]: ''Ἀπόλλων''). Името е предложено в началото на [[1960]] г. от ''Ейбръхам Силвърстейн'' – [[мениджър]] на [[НАСА]]. Според него то е подходящо за такава мащабна програма. Това име получават и космическите кораби на [[САЩ]] от трето поколение, използвани както в програмата, така и за пилотирани космически полети след нейното приключване.

Дизайнът на програмата е оформен според предложението на [[Джон Хуболт]] – пенсиониран космически [[инженер]], който създава концепцията ''Среща на окололунна орбита'' ({{lang-|en|Lunar Orbit Rendezvous}} или съкр. ''LOR'') и доказва, че тя е най-икономичният вариант за достигане на [[Луна]]та. Според тази концепция, ракетно-космическият комплекс е съставен от [[ракета-носител]] [[Сатурн V]], [[космически кораб Аполо]] (от своя страна изграден от два модула: команден и сервизен, т. нар. концепция ''Command / Service Module'' или съкр. ''CSM'') и [[Лунен модул]] ({{lang-|en|Lunar Module}}, съкр. ''LM''). Командно-сервизният модул (CSM) е предназначен за извеждане на околоземна [[орбита]] на тричленен екипаж. Там [[ракета-носител]] и [[космически кораб]] се отделят при достигане на подходяща скорост и започва петдневно пътуване до [[Луна]]та. При достигане на естествения земен спътник CSM преминава в окололунна [[орбита]], като двама души от екипажа преминават в LM и с него кацат на [[Луна]]та. [[Лунен модул|Лунния модул]], подобно на космическия кораб, е изграден от две степени – за кацане и излитане. По този начин значително се ограничава масата на излитащата част, с което се реализира голяма икономия на гориво. Със завръщащата се степен на LM [[астронавт]]ите се скачват с CSM и се завръщат на [[орбита]] около [[Земя]]та. Там сервизният модул се отделя от командния. С последния, в качеството му на спускаем апарат, [[астронавт]]ите достигат земната повърхност или по-точно водната, тъй като и при Аполо е приета системата на приводняване, както при предишните две поколения американски космически кораби. Този план е приет и разработен от НАСА и по него протича цялата лунна програма. Въпреки изгодната схема, много от [[инженер]]ите в НАСА са скептични относно практическото ѝ реализиране. В началото на тази фаза на проучването техниката на среща в лунната орбита (LOR) е решение, което има най-малко подкрепа, въпреки подробните демонстрации на Джон Хуболт. В очите на много експерти и служители на НАСА срещата между [[Лунен модул|лунния модул]] (LM) и командния модул (CSM) на [[орбита]] около [[Луна]]та изглежда твърде рискована. Вернер фон Браун, който е ръководител на екипа, разработващ носителя, е привърженик на концепцията ''Среща на околоземна орбита'' ({{lang-|en|Earth Orbit Rendezvous}}, съкр. ''ЕOR''), но в крайна сметка се убеждава, че LOR е единственият сценарий, който ще изпълни крайния срок, определен от президента [[Джон Ф. Кенеди]]. Изборът на концепцията LOR е окончателно одобрен на [[7 ноември]] [[1962]] г. През [[юли]] [[1963]] г. 11 американски аерокосмически компании са поканени за изграждане на [[Лунен модул|лунния модул]] на базата на изработените спецификации.

[[Космически кораб Аполо]] е основно проектиран за достигане на [[Луна]]та. В началото на 70-те години на 20 век е модифициран за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория [[Скайлаб]], както и за съвместния полет и скачване със съветския космически кораб „[[Союз]]“ 19 в програмата [[Аполо-Союз]]. Корабът е извеждан на орбита от [[ракета-носител]] [[Сатурн IB]] или [[Сатурн V]]. Състои се от четири основни части – ''команден модул'' (СМ), ''сервизен модул'' (SM), ''[[система за аварийно спасяване]]'' ({{lang-|en|Launch Escape System}} или съкр. ''LES'') и ''космически адаптер на лунния модул'' ({{lang-|en|Spacecraft Lunar Module Adapter}} или съкр. ''SLA''). Максималното стартово тегло на кораба е около 47 t с обем на жилищните сектори от 12,70 m³ (заедно с [[Лунен модул|лунния модул]]), а максималното време за престой на [[Луна]]та е над 75 [[час]]а. Командния модул (СМ) е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и [[навигация]], радио и комуникационна връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в [[Лунен модул|лунния модул]], страничен люк, служещ за вход – изход на екипажа на [[Земя]]та, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командният модул е разработен от американската фирма [[North American Aviation]] и има формата на [[конус]] със сферична основа с височина 3,50 m (без [[Лунен модул|лунния модул]] и адаптора SLA) и диаметър на основата 3,90 m с ъгъл на върха от 60° и сухо тегло от 5 806 kg. Максималната маса на кораба е 30 332 kg. Дъното на [[конус]]а представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната [[атмосфера]].