Едмънд Бърк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
{{lang-en,la,fr}} => {{lang|en,la,fr}} |
||
Ред 21:
}}
'''Едмънд Бърк''' ({{lang
Неговата фигура се характеризира с особена оригиналност и значение за британския политически живот. Създател е на съчинението „[[Размисли за революцията във Франция|''Размисли за революцията във Франция'']]“ от [[1790]] г., в което критикува принципите на [[Френска революция|Френската революция]]. След като се преселва във [[Великобритания]], Бърк дълги години служи в [[Камара на общините (Англия)|Камарата на общините]] като член на партията на [[Виги]]те. Автор е също на „[[Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото|''Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото'']]“. Смятан е за основател на съвременния [[консерватизъм]].
Ред 31:
== „Размисли за революцията във Франция“ ==
Със своята дейност Бърк си спечелва славата на защитник на свободата срещу тиранията, привърженик на [[Славната революция]] от 1688 г., както и на [[Американската революция|Американската]] век по-късно. Публикуването през 1790 г. на неговите „[[Размисли за революцията във Франция|''Размисли за революцията във Франция'']]“, където той отправя силна критика към противниците на стария режим ({{lang
В своето творчество (и особено в „''Размисли за революцията във Франция''“) Бърк поставя на преден план въпросите, които ще доминират консервативното мислене пред следващите два века. Основна роля играе дълбокият [[скептицизъм]] към така популярния постулат за всемогъществото на човешкия разум, за алтернатива на който е посочена градивната традиция. Рязко са критикувани всички утопични социални проекти, като за единствена мярка за ефективността на една политическа теория е обявена нейната практическа ефективност. Особено внимание се отделя на ролята на [[религия]]та и [[морал]]а в съвременното общество, които не се смятат за предмодерни предразсъдъци, а за непреходни части от човешката същност. Бърк се противопоставя на [[Егалитаризъм|егалитарните]] тенденции в обществото като цяло и особено по отношение на [[икономика]]та, където главна роля трябва да играе [[Свободен пазар|свободният пазар]]. За консерватизма крайните решения винаги са лоши решения, реформата на една система винаги е за предпочитане пред революционната промяна.
| |||