Именителен падеж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахване на редакции на 193.200.14.182, възвръщане към последната версия на Thijs!bot
Ред 1:
'''Именителният''' [[падеж (граматика)|падеж]] или '''номинативът''' (на [[латински език|латински]]: '''casus nominativus''') в [[синтетичен език|синтетичните езици]] е независима падежна форма на [[име (граматика)|имената]], изпълняваща ''номинативна функция'' (за наименуване на лице, предмет, явление и т.н.), която представлява „[[пряк падеж]]“ и се противопоставя на непреките ([[косвен падеж|косвените]], зависимите) падежи.
 
== Разновидности на именителния падеж ==
Ред 16:
== Остатъци от именителния падеж в български ==
 
[[Български език|Българският език]] загубва почти изцяло падежната флексия на имената и именната му система преминава към [[аналитичен език|аналитичен]] строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина днес граматичните отношения да се изразяват предимно чрез '''обща форма''' (''casus generalis'', общ падеж) на имената в съчетание с [[предлог|предлози]]. В съвременния български книжовен език от категорията падеж има остатъци, като най-много падежни форми са запазени при [[местоимение|местоименията]], а при [[съществително име|съществителните]], [[прилагателно|прилагателните имена]], притежателните местоимения и другидр., разграничаването по падеж е останало единствено при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя [[пълен член]], а във [[винителен падеж]] – ''кратък член''.
 
Въпреки това, у някои стари писатели относително неотдавна се срещат старите падежи. Още през [[19 век]] за някои от тях беше абсолютно редно да се пише „на Стояна“ вместо „на Стоян.“ А и при устойчиви словосъчетания (от които „слава Богу“ е навярно най-честото) се срещат вкаменели падежи.
 
Тенденцията в езика обаче е към пълно изгубване на синтетизма, като аналитичните форми продължават да изместват синтетичните.
 
== Исторически промени в българския именителен падеж ==