Разлика между версии на „Плебеи“

6 байта изтрити ,  преди 13 години
м
редакция без резюме
м (robot Adding: ku:Plebs)
м
'''Плебеи''' или '''Плебс''' (на [[латински]] ''plebs'' – множество, народ) билиса хората, които по времето на [[Римска република |римската Република]] не принадлежалипринадлежат към старата [[аристокрация]] - [[патриции]]те (lat. ''patres'' "бащи, предци). БилиТова са предимно селяни и занаятчии. Не билиса обаче и [[роб]]и, които по това време били две- трети от римското население.
 
През [[494 пр.н.е.]] плебеите за първи път се вдигат на протест за повече права (''secessio plebis''). През [[449 пр.н.е.]] за втори път се стига до вълнения на плебса в [[Древен Рим|Рим]], а през [[445 пр.н.е.]] им се дава правото да се женят за патриции (''[[lex Canuleia]]''). В следствие на това плебеите изграждат собствени граждански структури (Народно събрание и [[магистрат]]ури, народни [[трибун]]и и плебейски [[едил]]и). Проблемите са обаче окончателно решени едва през [[287 пр.н.е.]]. По това време произхождащият от плебса римски [[диктатор]], [[Квинтус Хортензиус]] (Quintus Hortensius) издава закон, според който решенията на Народното събрание важат не само за плебеите, но и за римските граждани (''lex Hortensia'').
 
По времето на късната република понятието ''плебс'' търпи смислово изменение. То сочи вече само социалната диференциация на съсловията - между [[сенатор]]ите и [[конник|конниците]]. Освен това се прави разлика и между градските (има се предвид само град Рим) плебеи (''plebs urbana'') и селските - ''plebs rustica''. При това ''plebs urbana'' ималиимат особено значение, защото на базата на местоживеенето си ималиимат правото да взимат участие в Народното събрание, а с това – да избират магистратите. Спорно е дали са били истински политически фактор или играчка в ръцете на популярните политици.
 
Днешното значение на думата ''плебс'' е по-скоро негативно и се отнася най-често до “простия народ”, “необразованото мнозинство”.