Уикипедия

Шрифт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м -ти век ---> век
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-en,de,fr}} => {{lang|en,de,fr}}
Ред 4:
# начертание, външен вид на [[писменост|писмените знаци]];
# пълен комплект от [[печатарство|печатарски]] [[клише]]та, който съдържа едностилно оформени буквите на дадена [[азбука]], цифрите, препинателните знаци и др.<ref>''„Речник на чуждите думи в българския език“'', Изд. Наука и изкуство, София, 1978 г.</ref>
Шрифтът ({{lang-|en|font}}) е централно понятие и заема основна роля в сферата на [[типография]]та.
 
== Определение и терминология ==
С навлизането на компютърната [[текстообработка]] и [[предпечатна подготовка]] и на български започва да се използва и английската типографска терминология, според която правилното определение е, че:
* '''''Начертание''''' ({{lang-|en|typeface}}) е специфичното художествено оформление на типографските символи ([[буква|букви]], [[цифра|цифри]], [[пунктуация|пунктуационни знаци]] и специални символи). Примери за начертание са HebarBlack или Helvetica Oblique. Начертанието се характеризира от пропорционалните отношения, наклона на знаците, наситеността на щрихите, плътността на набора и др.<ref>''„Справочник по полиграфия“'', Б. Алашки и колектив, ИК „Техника“, 1984 г.</ref>
* '''''Шрифтът''''' ({{lang-|en|font}}) е пълна колекция от типографски символи с определено начертание (форма, typeface) и фиксирани големина (кегел), тегло (weight) – нормален, '''удебелен''' или олекотен, и поза (posture) – изправен или наклонен (''курсив''). <ref>''„Наръчник по предпечат“'', Иво Ников, Светлин Милев, ИК „Фотоника“, 1998 г., ISBN 954-9616-03-7.</ref>
* '''''Семейство от шрифтове''''' ({{lang-|en|font family}}) е набор от сходни начертания. Например семейството от шрифтове Hebar се формира от шрифтовете Hebar, Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic, HebarCond, HebarCond Bold, HebarCond Italic, HebarCond Bold Italic.
 
На български думата шрифт се използва както в значението на font, така и на font family, и за точния вложен смисъл следва да се съди по контекста.<ref name="parker">''„Професионален дизайн в рекламата“'', Роджър Паркър, ИК „СофтПрес“, 1999 г., ISBN 954-685-078-0.</ref>
Ред 29:
* ''греди'':
** основни (главни греди, хасти, (lang-en|stems) – обикновено са широки и отвесни;
** допълнителни: хоризонтални, полегати, съединителни шрихи ({{lang-|en|hairlines}});
* ''овали'' – кръгли/закръглени части на буквите;
* ''камшичета'', или още продължения на главните греди на малките букви:
** горни камшичета (определящи горната дължина на малките букви, асцендери ({{lang-|en|ascender}});
** долни камшичета (определящи долната дължина, десцендери ({{lang-|en|descender}});
* ''серифи (serif)'' – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове, наречени съответно серифни; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват този вид шрифт.
* ''точки'', ''аксанти/акценти (accents)'' и ''[[диакритичен знак|диакритични знаци]]'' (последните са надредови/подредови знаци, разположени над знаците/буквите или самостоятелно).
Ред 42:
 
Шрифтовете от втората категория са наречени съответно ''санс серифни'' (на бълг. изписвани още и като ''санссерифни''), а от първата – серифни.
[[Етимология]]та на наименованието sans serif (санссериф) идва от френския (от френски ''sans'' – ''без''), като санссерифните шрифтове са наричани още и като „гротескни“ ({{lang-|en|grotesque}}, {{lang-|de|grotesk}}).
 
==== Според писмената система и културно-историческата традиция ====
Ред 51:
[[Файл:Kerning.png|мини|Пример за кърнинг между буквите „A“ и „V“, както и между буквите „W“ и „a“.]]
* '''Кегел'''. Един от основните показатели на шрифта е ''кегелът'', т.е. големината на шрифта. Кегелът е височината на буквата, измерена от върха на горното камшиче или диакритически знак до долния край на долното камшиче. Измерва се в пунктове.
* '''Междуредие''' или '''Лединг''' ({{lang-|en|leading}}), още и '''дурхшус''' ({{lang-|de|Durchschuss}}), или {{lang-|fr|interligne}}. Междуредието, още ''междуредово разстояние'' или просто ''разредка'', е разстоянието в пунктове между базовите линии на два последователни печатни реда.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pin-bg.com/advices-f.html | заглавие = Термини, свързани с шрифтовете}}</ref> Исторически, при ръчния набор, за да се увеличи разстоянието между два реда, са били поставяни оловни ленти (обикновено по 2 пункта) между двата набрани оловни текста. Понякога погрешно се изговаря като ''лидинг'' на български, тъй като английската дума за олово ({{lang-|en|lead}}), произнасяна '''лед''', се изписва както глагола водя (''лийд''). Като следствие, на много места междуредието (ледингът) погрешно се нарича '''водач''', което е повлияно от другия смисъл на английската дума '''lead'''. Междуредието е основен фактор за четливостта на шрифта. Измерва се с пунктове. Прието е да бъде равно или по-голямо от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка междуредието е приблизително 120% от кегела. За окото, текстът е трудно четлив и при прекалено малко, и при прекалено голямо междуредие.
* '''Тракинг и кърнинг'''. ''Тракинг'' ({{lang-|en|tracking}}) е разстоянието между всеки две съседни букви в текста. Намаленият тракинг води до по-гъсто запълване на бялото поле с текст (кондензиран шрифт), а увеличеният придава на страницата повече въздушност. Друг показател, сходен с тракинга, е ''кърнингът'' ({{lang-|en|kerning}}), който има отношение към нагласянето на разстоянието между избрана двойка букви. Класическите примери са разстоянието между всяка от буквите в буквените двойки „AV“, „Wa“ и „To“.
 
== Компютърни шрифтове ==
Ред 59:
 
=== Общ исторически преглед ===
Компютърните шрифтове, наречени още дигитални (цифрови) или електронни шрифтове, се употребяват при работа с компютри. Електронният текст позволява по-голям контрол и леснота при [[текстообработка]]та. Нарастващата нужда от по-богати възможности за избор и промяна на шрифтовете свързани с утвърждаването на [[GUI|графичния интерфейс]] към края на 20 век поражда и новия бизнес с компютърни шрифтове. В началото на 21 век съществуват множество професионални и аматьорски [[онлайн магазин]]и за продажба (и лицензиране) на дигитални шрифтове. Тези магазини се наричат „букволеярни“, (типографски) „леярници“ или само (печатарски) „леярни“ ({{lang-|en|type foundry}}), по аналогия с класическите леярни на метални печатарски букви.
 
Покрай бурното развитие на дигиталните шрифтове, технологичният и теоретичен напредък пораждат редица нововъведения в общата типографска практика. Въвеждат се стандартизирани [[Компютърна платформа|многоплатформени]] [[файлов формат|файлови формати]] за компютърни шрифтове, като TrueType (.TTF) и OpenType (.OTF) (които постепенно изместват по-остарелите типографски файлови формати), и се допрецизира и унифицира типографската терминология. Съвременният [[графичен дизайн]], [[уеб дизайн]]ът, [[маркетинг]]ът и изкуствата са тясно свързани с употребата на компютърни шрифтове.
 
Професията „графичен дизайнер на шрифтове“, често смятана за синоним на „печатар“ (типограф, {{lang-|en|typographer}}), се утвърждава като част от графичния дизайн и уеб дизайна. Отварят врати множество професионални и ентусиастки [[уебсайт]]ове, посветени на типографията – по-специално на дигиталната типография, дизайна на шрифтове, типографската терминология (вкл. технологични спецификации, стандарти и практики), а и на обсъждането и оценяването на съществуващи семейства шрифтове.
 
=== Проникване в България ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шрифт“.