Крайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-nl,en,es}} => {{lang|nl,en,es}}
Ред 2:
[[Файл:Mikhail Kutuzov (cruiser).jpg|мини|300px|[[Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)|Крайцерът „Михаил Кутузов“]]]]
 
'''Крайцер''' ({{lang-|nl|kruiser}} от {{lang-|nl|kruisen}} – крейциране, плаване по определен маршрут; мн.ч. крайцери<ref>[http://www.gramota.ru/slovari/dic/?word=%CA%F0%E5%E9%F1%E5%F0&all=x gramota.ru – слово Крейсер]</ref>) – [[класификация на корабите|клас]] бойни надводни [[кораб]]и, способни да изпълняват задачи независимо от основния флот, сред които може да бъдат борбата с леките сили на флота и [[търговски кораб|търговските съдове]] на противника, отбрана на [[съединение (военно дело)|съединенията от бойни кораби]] и [[Конвой|конвои]], [[огнева поддръжка]] на приморските флангове на сухопътните войски и подсигуряването на морски десанти, поставянето на минни заграждения и други. От втората половина на [[XX век]] тенденцията към окрупняване на бойните съединения за подсигуряване на защитата от авиацията на противника и специализацията на съдовете за изпълнение на конкретни задачи води до практическо изчезване на корабите с общо предназначение, каквито са крайцерите, от флотовете на много страни. Само военноморските сили на [[Военноморски флот на Русия|Русия]], [[Военноморски сили на Съединените американски щати|САЩ]] и [[Военноморски сили на Перу|Перу]] ги използват понастоящем.
 
== Ветроходната епоха ==
Ред 15:
Значителен тласък към развитието на корабите-крайцери дава [[Американска гражданска война|Гражданската война в САЩ]] 1861 – 1865 г. [[Конфедеративни американски щати]], неразполагащи с голям флот, в борбата по море залагат на действията на ветроходно-парни [[рейдер]]и. Конфедерацията за първи път официално използва термина „крайцер“, макар той, както преди, да обединява корабите по предназначение, а не по конструктивен признак. Макар фактически те да са малко на брой, крайцерите съумяват да пленят над 200 търговски съда на САЩ<ref>
{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|серия = Библиотека военной истории|место = Минск
|издательство = Харвест |год = 2006|страници = 51|isbn = 985-13-4080-4}}</ref>. Особено се отличават рейдерите „[[Флорида (рейдер)|Флорида]]“ ({{lang-|en|Florida}}), пленил 38 съда<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 48}}</ref> и „[[Алабама (шлюп, 1862)|Алабама]]“ ({{lang-|en|Alabama}}), която записва на сметката си 69 военни приза и потопяване на вражеската [[канонерска лодка]] „Хатерас“ ({{lang-|en|Hatteras}}). Двугодишната епопея на „Алабама“ е прекъсната на 19 юли 1864 г., когато тя е потопена от шлюпа на ВМС на САЩ „Кирсардж“ ({{lang-|en|Kearsarge}}) в ожесточен бой близо до френското пристанище Шербур<ref>
{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 49}}</ref>. Впечатлява и количеството на силите, задействани против рейдерите. Така, действащият до края на войната рейдер „[[Шенандоа (рейдер)|Шенандоа]]“ ({{lang-|en|Shenandoah}}) е преследван от до 100 кораба на ВМС на САЩ<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 50}}</ref>.
 
Успехите на рейдерите на южните пораждат и подражание от страна на ВМС на САЩ. Вече след края на войната флота на САЩ е попълнен с фрегатите от типа „Уампаноаг“ ({{lang-|en|Wampanoag}}), на които са възлагани задачата за борба с британското корабоплаване в случай на военен конфликт с Великобритания. Корабите се оказват доста бързоходни, а главният даже поставя световен рекорд по скорост – 17,75 [[възел (скорост)|възела]], – но като цяло се смятат за неудачни. Дървеният [[корпус на кораб|корпус]] е прекалено недълготраен, машините са прекалено тежки, а от [[далечина на плаване|далечината на плаване]] под пара остава да се желае повече<ref>{{cite|автор = Ненахов Ю. Ю.|заглавие = Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910|страници = 52}}</ref>.
 
[[Файл:HMS Shah.jpg|мини|250px|Британската фрегата „Шах“ – типична параходо-фрегата от 1870-те години, изпълняваща крайцерски функции.]]
Ред 216:
Строителството на нови крайцери през годините на войната се води в големи мащаби в САЩ и Великобритания. Американците успяват да построят до края на войната 47 крайцера − 2 големи, 12 тежки и 25 леки и 8 крайцера за ПВО. Англичаните получават 35 крайцера – 19 леки и 16 ПВО. Япония се ограничава с дострояването на 4 леки крайцера, Германия достроява тежък крайцер, Италия пуска в строй 3 крайцера-скаута.
 
Започналата война анулира международните договорености и позволява да се създадат действително хармонични и мощни крайцери. Венец в развитието на артилерийските крайцери стават американските „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“ ({{lang-|en|Baltimore}}) [http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/12.htm]. В САЩ се появява също и класа на „големите“ крайцери от типа „[[Линейни крайцери тип „Аляска“|Аляска]]“ ({{lang-|en|Alaska}}) [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1995_06/index.htm], но те не получават последващо развитие.
 
== Развитие на класа на крайцерите през първият следвоенен период ==
Ред 223:
САЩ в първия следвоенен период се ограничават с дострояването на ред крайцери, намиращи се във висока степен на бойна готовност. Въведени са в строй 8 тежки крайцера от типовете „Балтимор“ (''Baltimore''), „[[Тежки крайцери тип „Орегон“|Орегон]]“ (''Oregon City'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/14.htm] и „[[Тежки крайцери тип „Де Мойн“|Де Мойн]]“ (''Des Moines'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/16.htm], 3 леки крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Атланта“|Атланта]]“ (''Atlanta'', през 1949 г. прекласифицирани на крайцери ПВО), 1 тип „[[Леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“ (''Cleveland''), 2 от типа „[[Леки крайцери тип „Фарго“|Фарго]]“ (''Fargo'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/13.htm] и 2 тип „[[Леки крайцери тип „Устър“|Устър]]“ (''Worcester'')[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/15.htm]. Едновременно е прекратен строежа на 23 крайцера, а значителна част от останалите са извадени в резерва. Шест [[Леки крайцери тип „Бруклин“|крайцера от типа „Бруклин“]] са продадени на латиноамерикански страни.
 
Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, застава на пътя за мащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 са предадени за скрап 32 крайцера, на Индия 2 крайцера, на Националната партия на Китай – 1. Строителството на 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang-|en|Tiger}}) е замразено.
 
Френският флот след войната наброява 9 крайцера, 2 от тях са включени в периода 1945 – 1955 г. Строителството на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“ (''De Grasse''), заложени още през 1939 г., е продължено по изменен проект и завършено през 1956.
Ред 307:
: САЩ – 22 крайцера тип „Тиконденрога“,
: Русия – 2 тежки атомни ракетни крайцера тип [[Крайцери проект 1144|1144 (Орлан)]] и 2 на консервация, 3 ракетни крайцера тип [[Крайцери проект 1164|1164]],
: Перу – 1 крайцер-[[вертолетоносач]] „Алмиранте Грау“ ({{lang-|es|Almirante Grau}}) тип „Де Ройтер“.
 
== Вижте също ==