Маккартизъм: Разлика между версии

'''Маккартизмът''' ({{lang-|en|McCarthyism}}) е политическо течение в [[САЩ]] от края на [[1940-те]] и [[1950-те]] години на 20 век, инициирано от републиканския сенатор [[Джоузеф Маккарти]]. Включва практика на обвиняване в подривна дейност и заговор, в някои случаи без реални или достатъчни доказателства, или получени с иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на [[ФБР|Федералното бюро за разследване]] (ФБР). Маккартизмът прераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи, известна като „ерата Маккарти“.

Най-известните изяви от ерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, ''Холивудският черен списък'', свързан с дейността на Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност ({{lang-|en|House Un-American Activities Committee}}, HUAC), както и различни антикомунистически действия на ФБР под ръководството на [[Едгар Хувър]]. Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.

За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюз]] (наричан ''Първа вълна на страх от червените'', {{lang-|en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато комунистите участват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ са в съюз със Съветския съюз във [[Втора световна война|Втората световна война]], антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след нейния край, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на [[1940-те]]. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британски и американски разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.

Най-силно ангажирана с антикомунистически разследвания и най-дейна е ''Комисията за разследване на неамериканска дейност'' ({{lang-|en| House Committee on Un-American Activities}}, HUAC), излъчена от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]]. Създадена през 1938 г. като Комисията Диес, на името на оглавяващия я до 1944 г. Мартин Диес, тя разследва най-разнообразни „дейности“, включително тези на германо-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху борба с комунизма и през 1938 г. разследва „Федералния театрален проект“ в рамките на Новия курс, за театър и други представления на живо по време на [[Голямата депресия]] в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е обвинението в шпионаж на Алджър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН) от 1948 г. То стига до процес и Хис е осъден, но не за шпионаж, а само за лъжесвидетелстване. Това убеждава мнозина в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.

В Сената главната комисия за разследване на комунисти е ''Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност'' ({{lang-|en|Senate Internal Security Subcommittee}}, SISS), създадена през 1950 г. Тя е натоварена с прокарването на закони, свързани с „шпионаж, саботаж, както и защита на вътрешната сигурност на Съединените щати“. SISS е ръководена от демократа Пат Маккаран и печели авторитет с провеждането на прецизни и обширни разследвания. Тази комисия разследва една година Оуен Латимор и други членове на Института за тихоокеански отношения ({{lang-|en|Institute of Pacific Relations}}) – международна неправителствена организация, създадена през 1925 г. Както често пъти се случвало, учените и дипломатите, свързани с Латимор (т.нар. Китайски ръце – China Hands) са обвинени за „загубата на Китай“, и макар че все пак са намерени някакви доказателства за прокомунистична дейност, не е открито нищо, което да подкрепи обвинението на Маккаран, че Латимор е „съзнателен и ясен инструмент за съветска конспирация“. През 1952 г. Латимор е обвинен в даване на лъжливи показания пред SISS. След като много от обвиненията са отхвърлени от Федералния съд и един от свидетелите признава, че е лъжесвидетелствал, през 1955 г. делото е прекратено.<ref>Fried (1990), pp. 145 – 150.</ref>

Самият Джоузеф Маккарти оглавява ''Постоянната подкомисия за разследвания към Сената'' ({{lang-|en|Senate Permanent Subcommittee on Investigations}}) от 1953 до 1954 г. През този период той я използва за много от своите проучвания в „лова“ на комунисти. Маккарти първо проучва твърдения за комунистическо влияние в радио „[[Гласът на Америка]]“, след което се насочва към библиотеките в чужбина на Държавния департамент. Каталозите им са претърсени за произведения на автори, които Маккарти счита за неподходящи и той представя пред Подкомисията и пресата списък на предполагаеми прокомунистически автори. Поддавайки се на натиска, Държавният департамент нарежда на библиотеките в чужбина да премахнат от рафтовете си „материалите на всички противоречиви личности, комунисти, симпатизанти на тази идея и т.н.“ Някои от библиотеките наистина изгарят някои от току-що забранените книги.<ref>Griffith (1970), p. 216.</ref>

Въпреки че маккартизмът може би представлява интерес само за историците, породените от него в Съединените щати политически разделения продължават да се проявяват открито и днес, а политиките и историята на антикомунизма в Щатите продължават да са спорни. Части от огромния апарат на сигурността, установен по времето на маккартизма, все още съществуват. Според Калифонийската конституция все още се изискват клетви за лоялност ({{lang-|en|Loyalty oaths}}) от всички служители в управлението на Калифорния (което е изключителен проблем за [[квакери]]те и [[Свидетелите на Йехова]], чиито вярвания не им позволяват да се вричат в абсолютна вярност към държавата)<ref>Paddock, Richard C. (11 май 2008), „Loyalty oath poses ethical dilemmas“</ref>, а няколко части от ''Закона на Маккарън за вътрешната сигурност'' са все още действащи на федерално ниво. Известен брой изследователи сравняват преследването на либерали и левичари по време на периода Маккарти със съвременните действия срещу заподозрени терористи, в по-голямата си част [[мюсюлмани]]. В книгата си „The Age of Anxiety: McCarthyism to Terrorism“, Хейнс Джонсън сравнява „неправдата, понесена от чужденци, хвърлени във строго охранявани щатски затвори веднага след 11 септември“ с ексцесиите на ерата Маккарти. <ref>Johnson, Haynes (2005). The Age of Anxiety: McCarthyism to Terrorism. Harcourt. p. 471.</ref>

Маккартизмът предизвиква противоречия дори само като исторически въпрос. Чрез отварянето на класифицирани документи от Съветските архиви и декриптирането на кодирани съветски съобщения по време на проекта „Венона“ ({{lang-|en|Venona project}}) става известно, че Съветският съюз наистина е въвлечен в сериозни шпионски дейности в САЩ през [[1940-те]]. Също така е известно, че Американската комунистическа партия фактически е създадена от Съветския съюз, а политиките ѝ се контролирали от там. Освен това членовете ѝ често са вербувани за шпиони.<ref>Marshall, Joshua, „Exhuming McCarthy“, American Prospect 10, no. 43 (1999).</ref> Според някои съвременни коментатори, тези разкрития се явяват най-малко като частично оправдание на маккартизма. <ref>David Aaronovitch McCarthy: There Were Reds Under the Bed BBC Radio 4 airdate 9 Aug 2010</ref>