Разлика между версии на „Маккартизъм“

{{lang-en}} => {{lang|en}}
м (замяна на месец на бг.)
({{lang-en}} => {{lang|en}})
[[Файл:Is this tomorrow.jpg|мини|225px|На изображението „Това ли ще бъде утре? Америка под комунизъм!“, пропаганден комикс публикуван 1947, показващ призрака на комунистическата власт]]
 
'''Маккартизмът''' ({{lang-|en|McCarthyism}}) е политическо течение в [[САЩ]] от края на [[1940-те]] и [[1950-те]] години на 20 век, инициирано от републиканския сенатор [[Джоузеф Маккарти]]. Включва практика на обвиняване в подривна дейност и заговор, в някои случаи без реални или достатъчни доказателства, или получени с иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на [[ФБР|Федералното бюро за разследване]] (ФБР). Маккартизмът прераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи, известна като „ерата Маккарти“.
 
Възниква в периода на т.нар. „Втора вълна на страха от комунизма“ в САЩ от края на 1940 до края на 1950 г., характеризиращ се с повишен страх от комунистическо влияние и от съветски шпиони в Америка. Терминът е въведен първоначално от критици на [[антикомунизъм|антикомунистическата]] кампания, но скоро разширява своето значение, описвайки крайностите на подобно поведение. В днешно време се използва по-общо за безразсъдни, недоказани обвинения и [[Демагогия|демагогски]] атаки срещу политически противници.
По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или комунистически симпатизанти, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от страна на правителствени или частни органи, комисии и агенции. Основните мишени са държавни служители, хора от развлекателния бизнес, профсъюзни дейци, дейци на образованието. Често въпреки неубедителните или съмнителни доказателства тези подозрения са вземани сериозно, а нивото на заплаха, произтичаща от реалните или предполагаемите леви връзки или убеждения на дадена личност, често е крайно преувеличено. Много хора губят работата си и/или кариерите им биват разрушени, някои дори са лишавани от свобода. Повечето от наказанията произтичат от съдебни присъди, отменени по-късно<ref> Yates v. United States (1957) and Watkins v. United States (1957): Fried (1997), pp. 205, 207.</ref> или от закони, по-късно обявени за противоконституционни;<ref>California's „Levering Oath“ law, declared unconstitutional in 1967: Fried (1997), p. 124.</ref>, или от извънсъдебни процедури, които като цяло са дискредитирани след 1950 г., а причините за уволнение впоследствие са признати за неоснователни<ref>Slochower v. Board of Education (1956): Fried (1997), p. 203.</ref> или подсъдни<ref>Faulk vs. AWARE Inc., et al. (1956): Fried (1997), p. 197.</ref>
 
Най-известните изяви от ерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, ''Холивудският черен списък'', свързан с дейността на Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност ({{lang-|en|House Un-American Activities Committee}}, HUAC), както и различни антикомунистически действия на ФБР под ръководството на [[Едгар Хувър]]. Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.
 
== Предпоставки ==
За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюз]] (наричан ''Първа вълна на страх от червените'', {{lang-|en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато комунистите участват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ са в съюз със Съветския съюз във [[Втора световна война|Втората световна война]], антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след нейния край, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на [[1940-те]]. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британски и американски разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.
 
Освен тези фактори, съществуват и други, по-сложни, допринесли за възхода на маккартизма. Консервативните политици още от [[1920-те]] определят либералните реформи от рода законите за детския труд или за [[Избирателно право на жените|избирателното правото на жените]] „комунистически“ или „червен заговор“<ref>Fried (1990), p. 41</ref>. Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс на Рузвелт]]. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и [[социализма]] и виждат в тези политики доказателство, че правителството на Рузвелт е силно повлияно от комунистите в администрацията.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Неясно дефинираната заплаха от комунизма се превръща в по-честа тема за антикомунистическата реторика, отколкото шпионската дейност.
 
=== Комисия за разследване на неамериканска дейност ===
Най-силно ангажирана с антикомунистически разследвания и най-дейна е ''Комисията за разследване на неамериканска дейност'' ({{lang-|en| House Committee on Un-American Activities}}, HUAC), излъчена от [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите]]. Създадена през 1938 г. като Комисията Диес, на името на оглавяващия я до 1944 г. Мартин Диес, тя разследва най-разнообразни „дейности“, включително тези на германо-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху борба с комунизма и през 1938 г. разследва „Федералния театрален проект“ в рамките на Новия курс, за театър и други представления на живо по време на [[Голямата депресия]] в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е обвинението в шпионаж на Алджър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН) от 1948 г. То стига до процес и Хис е осъден, но не за шпионаж, а само за лъжесвидетелстване. Това убеждава мнозина в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.
 
Най-голяма известност HUAC постига с разследването на холивудската филмова индустрия. През октомври 1947 г. Комисията започва да връчва призовки на сценаристи, режисьори и други служители да дават показания относно тяхното действително или подозирано членство в Комунистическата партия, връзки с нейни членове или споделяне на такива убеждения. Сред първите свидетели от филмовата индустрия, призовани от Комисията, десет души решават да не съдействат, като се позовават на [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка]], гарантираща свобода на словото и сдружаването. Те стават известни като „Холивудската десетка“ и смятат, че поправката ги защитава от това да отговарят на въпросите на Комисията. Тази тактика се проваля и десетимата са осъдени на затвор за неуважение на Конгреса. Двама са осъдени на шест месеца затвор, а останалите на една година.
 
=== Сенатски комисии ===
В Сената главната комисия за разследване на комунисти е ''Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност'' ({{lang-|en|Senate Internal Security Subcommittee}}, SISS), създадена през 1950 г. Тя е натоварена с прокарването на закони, свързани с „шпионаж, саботаж, както и защита на вътрешната сигурност на Съединените щати“. SISS е ръководена от демократа Пат Маккаран и печели авторитет с провеждането на прецизни и обширни разследвания. Тази комисия разследва една година Оуен Латимор и други членове на Института за тихоокеански отношения ({{lang-|en|Institute of Pacific Relations}}) – международна неправителствена организация, създадена през 1925 г. Както често пъти се случвало, учените и дипломатите, свързани с Латимор (т.нар. Китайски ръце – China Hands) са обвинени за „загубата на Китай“, и макар че все пак са намерени някакви доказателства за прокомунистична дейност, не е открито нищо, което да подкрепи обвинението на Маккаран, че Латимор е „съзнателен и ясен инструмент за съветска конспирация“. През 1952 г. Латимор е обвинен в даване на лъжливи показания пред SISS. След като много от обвиненията са отхвърлени от Федералния съд и един от свидетелите признава, че е лъжесвидетелствал, през 1955 г. делото е прекратено.<ref>Fried (1990), pp. 145 – 150.</ref>
 
Самият Джоузеф Маккарти оглавява ''Постоянната подкомисия за разследвания към Сената'' ({{lang-|en|Senate Permanent Subcommittee on Investigations}}) от 1953 до 1954 г. През този период той я използва за много от своите проучвания в „лова“ на комунисти. Маккарти първо проучва твърдения за комунистическо влияние в радио „[[Гласът на Америка]]“, след което се насочва към библиотеките в чужбина на Държавния департамент. Каталозите им са претърсени за произведения на автори, които Маккарти счита за неподходящи и той представя пред Подкомисията и пресата списък на предполагаеми прокомунистически автори. Поддавайки се на натиска, Държавният департамент нарежда на библиотеките в чужбина да премахнат от рафтовете си „материалите на всички противоречиви личности, комунисти, симпатизанти на тази идея и т.н.“ Някои от библиотеките наистина изгарят някои от току-що забранените книги.<ref>Griffith (1970), p. 216.</ref>
 
След края на това разследване, комисията на Маккарти започва разследване в [[американската армия]]. Разследването започва от научната лаборатория на Американските сигнални части във Форт Монмаут. Дейността му е отразена с вестникарски заглавия за опасен шпионски кръг сред военните, но в крайна сметка от разследването не излиза нищо.<ref>Stone (2004), p. 384.</ref> След това Маккарти насочва вниманието си към случая на военен зъболекар, повишен в ранг майор, въпреки че отказва да попълни анкетата за лоялност. Това разследване включва нападки и обиди към бригаден генерал и довежда до т.нар. изслушвания „Армия-Маккарти“, излъчвани по национална телевизия, по времето на които в продължение на 36 дни Маккарти и Армията си разменят обвинения и контраобвинения. Въпреки че официалните резултати са неубедителни, това представяне на Маккарти пред американската публика води до рязък спад в неговата популярност.<ref>Fried (1990), p. 138.</ref> За по-малко от година Маккарти е остро разкритикуван от Сената и неговото положение на виден авторитет и сила в борбата с антикомунизма страдат чувствително.
 
== Влияние ==
Въпреки че маккартизмът може би представлява интерес само за историците, породените от него в Съединените щати политически разделения продължават да се проявяват открито и днес, а политиките и историята на антикомунизма в Щатите продължават да са спорни. Части от огромния апарат на сигурността, установен по времето на маккартизма, все още съществуват. Според Калифонийската конституция все още се изискват клетви за лоялност ({{lang-|en|Loyalty oaths}}) от всички служители в управлението на Калифорния (което е изключителен проблем за [[квакери]]те и [[Свидетелите на Йехова]], чиито вярвания не им позволяват да се вричат в абсолютна вярност към държавата)<ref>Paddock, Richard C. (11 май 2008), „Loyalty oath poses ethical dilemmas“</ref>, а няколко части от ''Закона на Маккарън за вътрешната сигурност'' са все още действащи на федерално ниво. Известен брой изследователи сравняват преследването на либерали и левичари по време на периода Маккарти със съвременните действия срещу заподозрени терористи, в по-голямата си част [[мюсюлмани]]. В книгата си „The Age of Anxiety: McCarthyism to Terrorism“, Хейнс Джонсън сравнява „неправдата, понесена от чужденци, хвърлени във строго охранявани щатски затвори веднага след 11 септември“ с ексцесиите на ерата Маккарти. <ref>Johnson, Haynes (2005). The Age of Anxiety: McCarthyism to Terrorism. Harcourt. p. 471.</ref>
 
Маккартизмът предизвиква противоречия дори само като исторически въпрос. Чрез отварянето на класифицирани документи от Съветските архиви и декриптирането на кодирани съветски съобщения по време на проекта „Венона“ ({{lang-|en|Venona project}}) става известно, че Съветският съюз наистина е въвлечен в сериозни шпионски дейности в САЩ през [[1940-те]]. Също така е известно, че Американската комунистическа партия фактически е създадена от Съветския съюз, а политиките ѝ се контролирали от там. Освен това членовете ѝ често са вербувани за шпиони.<ref>Marshall, Joshua, „Exhuming McCarthy“, American Prospect 10, no. 43 (1999).</ref> Според някои съвременни коментатори, тези разкрития се явяват най-малко като частично оправдание на маккартизма. <ref>David Aaronovitch McCarthy: There Were Reds Under the Bed BBC Radio 4 airdate 9 Aug 2010</ref>
 
Противоположната позиция твърди, че въпреки всички съвременни разкрития, по времето, когато маккартизмът започва (в края на 40-те), американската Комунистическа партия е неефективна, периферна група, и вредите, нанесени от съветски шпиони на американските интереси след края на Втората световна войн, а са минимални<ref>Theoharis, Athan (2002). Chasing Spies: How the FBI Failed in Counter-Intelligence But Promoted the Politics of McCarthyism in the Cold War Years. Ivan R. Dee. </ref>. Елън Шрекър пише: „в тази страна маккартизмът е причинил повече щети на Констиуцията, отколкото американската комунистическа партия е причинила някога.“<ref>Schrecker, Ellen (Winter 2000). „Comments on John Earl Haynes' The Cold War Debate Continues“. Journal of Cold War Studies. Harvard University—Faculty of Arts and Sciences. Посетен на 27 февруари 2009. Emphasis in original.</ref>
551 067

редакции