Ерехтейон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+изт |
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
||
Ред 4:
Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три [[портик]]а – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. ''[[кариатида|кариатиди]]'', станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта [[Кария]], откъдето идва названието им. [[Светилище]]то е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ''ксоанон'' (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира [[олтар]] за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на [[Посейдон]], [[Хефест]] и [[Ерехтей]]. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното [[маслина|маслинено дърво]], наречен ''Пандрозион'' по името на [[Пандроза]] – дъщерята на митичния основател на града [[Атина]] [[Кекропс]], чийто гроб пък е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния [[портик]], където е и олтарът на [[Кекропс]] – ''Кекропионът''.
Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на [[Мнезикъл]]. През 1801 г. Томас Брюс, лорд Елджин, с разрешението на султана взема части от храма и ги закарва в Лондон като част от т.нар. ''Мрамори на Елджин'' ({{lang
== Източници ==
|