Фюзелаж: Разлика между версии

'''Фюзелаж''' ({{lang-|fr|fuselage}}, от ''fuseau'' – вретено) е наименование на тяло (корпус) на [[летателен апарат]] ([[самолет]]). Френското наименования е прието в английски език – ''fuselage'', в руски език – ''фюзеляж '' и в авиационния речник на много други държави. В авиационната литература на български език се използва и наименованието ''тяло'', но с определение за какво се отнася (летателен апарат, самолет, [[хеликоптер]] и т.н.). Предназначението му е да вмества екипажа, пътниците, пренасяните товари, както и оборудването за управление и контрол на самолета. В зависимост от вида на летателния апарат, в него може да се монтират резервоарите за гориво, [[Устройства за излитане и кацане|устройството за излитане и кацане]] и [[двигател]]я. Конструктивно са обезпечени надеждни връзки с другите елементи на самолета – [[Крило|крилете]] и оперението с хоризонталния и вертикалния стабилизатор или с [[центроплан]] с [[Гондола|мотогондолите]] и колесника ([[шасито]]).

[[Ферма (конструкция)|Фермената конструкция]] на фюзелажа ({{lang-|en|box truss}}), представлява пространствена греда, добре позната като структура и проектиране с оразмеряване на натоварванията и опасните сечения. Затова с такава пространствена кутия от надлъжни и напречни елементи – греди, стабилизирани с кабелни обтяжки (при самолета [[Блерио XI]] от струни за пиано), е започнало строенето на самолети. Такава фермена конструкция е използвана до средата на 1930-те години, използва се и досега за евтини самолетни конструкции и в любителското самолетостроене. Основни строителни материали са дърво и шперплат. В съвременните конструкции се използват метални тръби – заварени или скрепени с нитови или винтови връзки. Обшивката на такива фюзелажи основно е от плат, шперплат или тънки алуминиеви листа в някои зони на тялото.

Конструкцията на фюзелаж тип монокок ({{lang-|en|monocoque}} {{lang-|ru|балочно-обшивочный}}), представлява тръба със слоеста структура с обтекаема форма на пресечен конус. Произвежда се чрез огъване и лепене на листов материал (шперплат) върху форма. Първият самолет с подобна конструкция придобил световна известност е ''Депердюсан Монокок'' (Deperdussin Monocoque) на френския конструктор Депердюсан. В самолета са вложени нови идеи и едната от тях е фюзелажът ''монокок''. Направен е като тръба от слоеве 4 mm шперплат с обтекаема овална форма. С този самолет през 1913 година се поставя рекорд на скорост от 200 km/h, надминат едва 10 години по-късно, и се спечелва първото място в надпреварата на хидроплани за купа Шнайдер. С тяло от този тип транспортният самолет ''Локхийд Вега 5б'', (Lockheed Vega 5b), друг шампион, също поставя рекорди. От втората половина на ХХ век за изготвянето на подобни фюзелажи се използват нови материали. Технологията на напластяване върху една изработена форма се прилага с плат от фибростъкло и полиестерна или епоксидна смола. Това позволява да се постигне с голяма точност желаната форма. Този материал и типа фюзелаж се използва при направата на леки и свръхлеки самолети, поради достъпната цена.

Фюзелажът от типа полу-монокок ({{lang-|en|semi-monocoque}} {{lang-|ru|балочно-стрингерный}}) е основна конструктивна схема за строените понастоящем самолети. Конструкцията на корпус от този вид е съставен от много на брой надлъжни стрингери и напречно поставени шпангоути, усилени в опасните сечения за конструкцията. Обшивката здраво е закрепена за надлъжните и напречни елементи. Устойчивостта на носещата конструкция на външни въздействия и поместения в самолета товар, се осъществява едновременно и от трите конструктивни елемента – стрингери, шпангоути и обшивка. Технологично това е схема пригодна на производство на самолети с алуминиеви фюзелажи в големи серии. Използването на масивните шпангоути позволяват корпусите да се изработват като отделни модули и да се монтират един към друг в сборен монтажен цех. Такава технологична форма е използвана от самолетостроителите на известните Дъглас DC-2, [[DC-3]] и бомбардировача В-17. Прилага се и сега, особено при вграждане на нови материали в самолетните конструкции.

Тази механична конструкция ({{lang-|en|geodesic airframe, геодезически корпус}}) е създадена от английския авиоконструктор Барнс Уолис (Barnes Wallis)(1887 – 1979). Използвал е възможността, прилагана в [[геодезия]]та и [[Триангулация|трангулацията]], дъги да се пресичат и да обхващат една пространствена обемна форма. Така е създадена една силово устойчива конструкция със лека структура приложима в авиацията. Спирално разположените елементи и надлъжните стрингери обезпечават силово конструкцията и разрушаването на обшивката и част от механичната структура не водят до разрушаването на самолета по време на полет. Тази конструкция е приложена при производството на бомбардировачите на самолетостроителната фирма Викерс (Vickers-Armstrongs Limited) по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Макар да се изработва по-трудно, тя е устойчива по време на бойни действия и тежко повредени самолети успешно се приземяват.