Джон Гонт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,bg}} => {{lang|en,bg}}
Ред 33:
| майка=[[Филипа_д%27Авен|Филипа дьо Ено]]
}}
'''Джон Гонт, първи херцог на Ланкастър''' ({{lang-|en|John of Gaunt, 1st Duke of Lancaster}}), кавалер на [[Орден на жартиерата|ордена на жартиерата]] (6 март 1340 – 3 февруари 1399) е член на династията на [[Плантагенети]]те и трети син на английския крал [[Едуард III]] и [[Филипа_д%27Авен|Филипа дьо Ено]]. Наречен Джон Гонт, тъй като е роден в [[Гент]], графство [[Фландрия]], дн. [[Белгия]] (на англ. Гент се е произнасяло „Гонт”). В късната част на живота му, плъзват слухове, че е син на гентски месар; слуховете по всяка вероятност са повлияни от непопулярността му и от факта, че баща му Едуард ІІІ е отсъствал по време на раждането на сина си. <ref>Jonathan Sumption, ''Divided Houses: The Hundred Years War III'' (London: Faber & Faber, 2009), p. 274.</ref>
 
Като по-малък брат на [[Едуард (Черния принц)]], принц на Уелс, Джон упражнява силно влияние в английския двор при управлението на малолетния си племенник [[Ричард II]] и в по-късните дворцови борби, но никога не е бил противник на краля.
 
== Наследници ==
Законни потомци на Джон Гонт са английските крале [[Хенри IV]], [[Хенри V]] и [[Хенри VI]]. От първия му брак, с [[Бланш Ланкастърска]], са дъщерите му [[Филипа Ланкастърска|Филипа]], съпруга на краля на Португалия [[Жуау I]], и [[Елизабет Ланкастърска|Елизабет, херцогиня на Ексетър]]. От втората си съпруга [[Констанца Кастилска]] има дъщеря [[Катрин Ланкастърска|Катрин]], съпруга на краля на Кастилия и Леон [[Енрике_III_Кастилски|Енрике III]]. Джон Гонт има и пет извънбрачни деца – едно в по-младите си години от придворна дама на майка си, и четири – три момчета и момиче – от дългогодишната си [[наложница]] [[Катрин Суинфорд]], която впоследствие става и третата му съпруга. Децата от Суинфорд са известни като династията Бофор, по името на френския замък, в който се ражда първото дете. След сватбата на Гонт и Суинфорд през 1396 г., децата са признати за законни с кралски и папски укази; по-късно и доста спорно Хенри ІV (техен полубрат; син на Гонт от Бланш) изрично ги лишава от право върху короната с добавката ''{{lang|la|excepta regali dignitate}}'' ({{lang-|bg|с изключение на кралска титла}}). Сред Бофорските наследници са: [[Хенри Бофор]], епископ на [[Уинчестер]] и по-късно [[кардинал]], [[Джоан Бофор, графиня на Уестморланд]], баба на кралете [[Едуард IV]] и [[Ричард III]], [[Джон Бофор]], първи граф на [[Съмърсет]], прадядо на [[Хенри VII]], и [[Джоан Бофор]], кралица на Шотландия, от която произтичат всички крале на [[Шотландия]] след 1437 г., на [[Англия]] след 1603 г., впоследствие на [[Великобритания]] и [[Ирландия]], и на [[Обединено кралство|Обединеното кралство]], до наши дни. Трите поредни династии, управлявали Англия от 1399 г. – [[Ланкастър_(династия)|Ланкастър]], [[Йорк_(династия)|Йорк]] и [[Тюдор_(династия)|Тюдори]], са съответно наследници на Гонт от децата му [[Хенри IV|Хенри Болингбрук]], Джоан Бофор и Джон Бофор.
 
Когато Гонт умира през 1399 г., именията му са иззети от крал Ричард ІІ, който година по-рано е заточил в изгнание наследника на Гонт Хенри Болингбрук. Болингбрук обаче се връща, сваля Ричард ІІ от престола и става крал под името [[Хенри IV]] (1399-1413).