'''Шелфовият ледник Лазарев''' ({{lang-|en|Lazasev Ice Shelf}}) заема част от крайбрежието на [[Антарктида|Източна Антарктида]], край [[Бряг принцеса Астрид|Брега принцеса Астрид]] на [[Земя кралица Мод]], в акваторията на море [[Лазарев (море)|Лазарев]] на северозапад и акваторията на море [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]] на североизток, части съответно от Атлантическия и Индоокеанския сектори на [[Южния океан]]. Простира се между 13° и.д. (остров Ленинградски) и 15°30’ и.д. (остров Камила). Дължина от юг на север 90 km, ширина от запад на изток – 100 km, площ 8,5 хил.km². На северозапад навътре в него се вдава заливът Ленинградски. Южно от шелфовия ледник, на около 100 km от брега на континента се намира планинския масив Волтат, хребета Петерман (2810 m) и планината Пайер (2680 m), от които в шелфовия ледник се „влива“ големия континентален ледник [[Ентусиасти (шелфов ледник)|Ентусиасти]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article068324.html «Большая Советская Энциклопедия» – Лазарева шельфовый ледник, т. 14, стр. 103]</ref>
През февруари 1820 г. участниците в първата руска антарктическа експедиция, възглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]] откриват участък от днешния шелфов ледник Лазарев. Самият шелфов ледник Лазарев е дооткрит, детайлно изследван и топографски заснет чрез аерофотоснимки през 1938 – 39 г. от 3-та германска антарктическа експедиция възглавявана от [[Алфред Ричер]]. През 1959 г. в района работи поредната Съветска антарктическа експедиция, която допълва изследванията на германската експедиция и през 1960 г. наименува шелфовия ледник в чест на един от неговите откриватели [[Михаил Лазарев]].<ref name="bse"></ref>
