Хейдън Уайт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 24:
}}
 
'''Хейдън Уайт''' ({{lang-|en|Hayden White}}, р. [[12 юли]] [[1928]], Мартин, [[Тенеси]]<ref>{{икона|en}} Paul Hansom, ''Twentieth-century American cultural theorists'', Gale Group, 2001, p. 381.</ref>) e [[САЩ|американски]] историк, почетен професор на [[Калифорнийски университет, Санта Круз|Калифорнийския университет в Санта Круз]], след като преди това се пенсионира като професор по сравнително литературознание в [[Станфордски университет|Станфордския университет]].
 
== Биография ==
През 1951 г. Хейдън Уайт получава бакалавърска степен в университета Уейн в [[Детройт]] (където негов тютор по история е проф. Уилям Бозенбрук), а магистърската (1952) и докторската си степен (1956) дължи на [[Мичигански университет|Мичиганския университет]].
 
През 1973 г. от печат излиза най-прочутата му книга ''Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19 век''. В този труд проф. Уайт разглежда реторическите качества на историческото повествование на най-големите историци на XIX век и стига до извода, че в тях с цел постигането на цялост и насоченост на повествованието се използват литературни похвати. Става дума за литературоведски, по-точно реторически анализ на историографски текстове – така, сякаш са романи или стихотворения. Важното обаче тук също е, че за проф. Уайт тези литературни похвати служат за попълването на недостига от факти, както и за морализирането на историографското повествование. Под влияние на [[Структурализъм|структурализма]] той построява цяла система на употребата от историците на основните четири реторически [[троп]]и – [[метафора]]та, [[метонимия]]та, [[синекдоха]]та и [[ирония]]та – със съответните им [[Идеология|идеологии]], типове сюжети ({{lang-|en|''emplotment''}}), форми на аргументация и емоционални императиви. Тази книга на Хейдън Уайт се смята за крайъгълен камък в „лингвистичния обрат“ в историческата наука от края на ХХ век.
 
{| class="wikitable" border="1" style="text-align:center;"