Хейдън Уайт: Разлика между версии

'''Хейдън Уайт''' ({{lang-|en|Hayden White}}, р. [[12 юли]] [[1928]], Мартин, [[Тенеси]]<ref>{{икона|en}} Paul Hansom, ''Twentieth-century American cultural theorists'', Gale Group, 2001, p. 381.</ref>) e [[САЩ|американски]] историк, почетен професор на [[Калифорнийски университет, Санта Круз|Калифорнийския университет в Санта Круз]], след като преди това се пенсионира като професор по сравнително литературознание в [[Станфордски университет|Станфордския университет]].

През 1973 г. от печат излиза най-прочутата му книга ''Метаистория: Историческото въображение в Европа през 19 век''. В този труд проф. Уайт разглежда реторическите качества на историческото повествование на най-големите историци на XIX век и стига до извода, че в тях с цел постигането на цялост и насоченост на повествованието се използват литературни похвати. Става дума за литературоведски, по-точно реторически анализ на историографски текстове – така, сякаш са романи или стихотворения. Важното обаче тук също е, че за проф. Уайт тези литературни похвати служат за попълването на недостига от факти, както и за морализирането на историографското повествование. Под влияние на [[Структурализъм|структурализма]] той построява цяла система на употребата от историците на основните четири реторически [[троп]]и – [[метафора]]та, [[метонимия]]та, [[синекдоха]]та и [[ирония]]та – със съответните им [[Идеология|идеологии]], типове сюжети ({{lang-|en|''emplotment''}}), форми на аргументация и емоционални императиви. Тази книга на Хейдън Уайт се смята за крайъгълен камък в „лингвистичния обрат“ в историческата наука от края на ХХ век.